Славка Животич

Славка Животич Славка Животић
югославска актриса
Родена	14 декември 1908 г. Тетово, Османска империя
Починала	17 октомври 1953 г. (44 г.) Ниш, Федеративна народна република Югославия

Славка Илич, по мъж Животич (на сръбски: Славка Илић, Животић или Slavka Ilić, Životić), е югославска театрална актриса.^[1]

Биография

Родена е на 14 декември 1908 година в Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва трети клас в гимназията и съвсем млада влиза в театъра. Става членка на Народния театър в Скопие, където играе от 1923 до 1932 година. От 1932 до 1941 година играе в Белградския малък театър на Душан Животич, за когото по-късно се жени. По време на Втората световна война играе в Театъра на сдружените актьори. След войната играе в театъра „Абрашевич“ във Валево, където работи в 1945 година, а в следващата 1946 година е в Градския белградски театър. В периода 1946 - 1947 година и 1948 - 1949 година играе в Народния театър във Вършац, като междувременно от 1947 до 1948 играе и в Македонския народен театър в Скопие. Играе два сезона в Сръбския народен театър - от 20 август 1949 година до 31 август 1951 година. След това играе в Народния театър в Ниш от 1 септември 1951 година до 17 октомври 1953 година, където работи до смъртта си.^[1]

В разцвета на кариерата си работи и в Народния театър в Нови Сад, където е в сянката на съпруга си Душан Животич.^[1]

Сред по-известните роли на Славка Животич са госпожа Журден в „Буржоата благородник“ на Молиер, Вида в „Опечалена фамилия“ на Бранислав Нушич, Кайка в „Селска учителка“ на Светолик Ранкович, Мара Никшина Бенешова в „Дубровнишка трилогия“ на Иво Войнович.^[1]

Славка Животич умира на 17 октомври 1953 година в Ниш.^[1]

Литература

• Б. Чиплић, Нушићева „Ожалошћена породица“ на сцени Војвођанског народног позоришта, СВ, 26. XI 1949;
• Ј. Виловац, „Вечити младожења“ Јаше Игњатовића, СВ, 12. V 1950;
• Ј. Виловац, „Дубровачка трилогија“ на новосадској сцени, СВ, 22. IV 1951.

Бележки

1. Животић, Славка // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 5 май 2019 г.