PROFILBARU.COM

Серго Орджоникидзе
სერგო ორჯონიკიძე
	Серго Орджоникидзе სერგო ორჯონიკიძე
Роден	Григол Константинес дзе Орджоникидзе 12 октомври 1886 г. (стар стил) Гореша, Кутаиска губерния, Руска империя
Починал	18 февруари 1937 г. (50 г.) Москва, РСФСР, СССР
Погребан	Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Учил в	Тифлиско фелдшерско училище
Политика
Партия	РСДРП (1903 – 1918); КПСС (1918 – 1937)
Отличия	Орден „Ленин“; Орден „Червено знаме“; Орден „Червено знаме на труда“
	Народен комисар на тежката промишленост
	5 януари 1932 – 18 февруари 1937
	Член на Политбюро
	21 декември 1930 – 18 февруари 1937
	Серго Орджоникидзе в Общомедия

Серго Константинович Орджоникидзе, роден като Григол Константинес дзе Орджоникидзе (на грузински: გრიგოლ კონსტანტინეს ძე ორჯონიკიძე), е грузински болшевик и съветски политик.

Роден в днешна Грузия, тогава в границите на Руската империя, Орджоникидзе се присъединява към болшевиките още в ранна възраст и бързо се издига сред редиците им.^[1] Арестуван и хвърлян в затвора от руската полиция, той се намира в изгнание, когато избухва Февруарската революция през 1917 г.^[2] След като се завръща от изгнанието си, Орджоникидзе участва в Октомврийската революция, с която болшевиките завземат властта. В избухналата Гражданска война той играе важна роля, предвождайки болшевишките сили в Кавказ и нахлуването на Червената армия в Грузия, Армения и Азербайджан.^[2] Подкрепя създаването на Закавказката съветска федеративна социалистическа република, която скоро влиза в състава на Съветския съюз в края на 1922 г. Именно той е назначен и за първи секретар на ЗСФСР до 1926 г.

Повишен на народен комисар на Работническо-селската инспекция на СССР, Орджоникидзе се премества в Москва, където става част от тесния кръг на най-влиятелните болшевики. Отговорен е за съветското икономическо производство, докато през 1930 г. е назначен за председател на Висшия съвет на народното стопанство, който през 1932 г. е преобразуван в Народен комисариат на тежката промишленост. От тази си позиция Орджоникидзе контролира изпълнението на петилетките за икономическо развитие и спомага за създаването на Стахановското движение. По това време е избран и за член на Политбюро.

Орджоникидзе не изпитва желание да участва в кампаниите срещу т.нар. „вредители“ и саботьори, които започват в началото на 30-те години. Това създава напрежение между него и дългогодишния му приятел Йосиф Сталин, на когото по-рано е помогнал да завземе властта в страната. Осъзнавайки нуждата от хора с опит в своите области, Орджоникидзе отказва да прави чистки сред по-старите си работници или да се дистанцира от хората, които са считани за антиболшевики. Това допълнително разгневява Сталин.

Обстоятелствата около смъртта на Орджоникидзе на 18 февруари 1937 г. са обвити в мистерия и са обект на множество спекулации. Според официалните съветски данни той умира от сърдечен удар. Въпреки това много историци са на мнение, че той е бил принуден да се самоубие или е бил убит, вероятно по заповед на Сталин.^[2]

Градът Владикавказ носи името Орджоникидзе от 1932 до 1944 г., както и от 1954 до 1990 г.^[2]

Източници

↑ Орджоникидзе, Зинаида. Путь большевика: Страницы из жизни Г.К. Орджоникидзе. Москва, Гос. изд-во полит. лит-ры, 1957. с. 5.
↑ ^а ^б ^в ^г Ю. В. Аксютин. ОРДЖОНИКИ́ДЗЕ ГРИГОРИЙ КОНСТАНТИНОВИЧ // Большая российская энциклопедия. 2014. с. 370.