Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Сергей Сергеевич Прокофиев (на руски: Серге́й Серге́евич Проко́фьев) е рускикомпозитор, пианист, диригент и шахматист от първа категория, който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на XX век.
Прокофиев е на първите места сред руските композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото му наследство е огромно. Създал е повече от 130 произведения, между които 8 опери, 7 симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторство, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойствени енергията, дръзката стремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодично дихание, чистата и светла лирика.
Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) „Класическа симфония“ (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на Максим Горки и Владимир Маяковски.
От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора.
Сергей Прокофиев, съпругата му Лина Кодина и синовете Святослав и Олег, 1936.
Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в родината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да „рекламира социализма“. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало.
Между неговите най-хубави произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите – „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда и др.
Сергей Прокофиев умира от хипертонична криза на 5 март1953 г. в общинско жилище на Камергерската уличка в Москва. Тъй като същия ден умира и Сталин, смъртта на композитора остава почти незабелязана, а близките и колегите му се сблъскват с големи трудности при организирането на погребението, на което не е имало кой да свири.[1] Прокофиев е погребан в Москва на Новодевическото гробище, парцел № 3. В памет на композитора е издигната паметна плоча на къщата на Камергерската уличка (скулптор Мария Леонтиевна Петрова).
На 11 декември 2016 г. в Москва на Камергерската уличка при откриването на паметник на композитора по случай 125-ата годишнина от рождението му Валерий Гергиев казва, че днес Прокофиев се възприема като Чайковски, той е Моцарт на XX век:
„
Нямаше такива мелодисти като Прокофиев през ХХ век. Скоро на земята няма да се появят композитори, равни по дарба на Сергей Сергеевич.[2]
