Свети Георги (Кочани)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

---

„Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“
Поглед от запад
Местоположение в Кочани41.917222, 22.408889
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Кочани
Посветен на	Георги Победоносец
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Брегалнишка
Архиерейско наместничество	Кочанско
Тип на сградата	трикорабна псевдобазилика
Архитект	Андон Китанов
Изграждане	1917 година
Статут	действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Великомъченик Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Великомаченик Ѓорѓи“) е православна църква в градчето Кочани, източната част на Северна Македония. Главен храм е на Кочанското архиерейско наместничество на Брегалнишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.^[1]

Местоположение

Църквата се намира в центъра на града, в махалата Стришани, на десния бряг на Кочанската река.^[1]

История

Ферманът от 30 август 1910 година

Според запазен османски документ^[2] старата църква е била изградена в 1814 година по инициатива на поп Моисей, преселник от Плетвар, и според българския учител З. Тасев в началото на XX век е „вехто и почти потънало в земята здание“.^[3] Според Йордан Иванов църквата е изградена с разрешение на султана в 1805 година. Най-старият запазен документ, споменаващ църква „Свети Георги“, е бележка в печатен миней от 1802 година.^[4]

В началото на учебната 1905 – 1906 година в Кочани пристига протосингелът на Скопската екзархийска митрополия Антим, който повдига въпроса за нова църква и се избира осемчленна комисия от граждани за строежа.^[3] Старата църква е съборена до основи.^[5]

Запазен е султанският ферман на Мехмед V от 30 август 1910 година. Ферманът е отговор на молба от кочанци, които искат разширяване и изграждане на нова църква на мястото на по-стара. Адресиран е до Халил бег, валията на Косовския вилает, до мавлана Хюсеин ефенди, наиб на Скопие и до членовете на Съвета. Ферманът дава държавна земя в махалата Стришани в непосредствена близост до разрушената църква за каменна църква 29 m дълга, 20 m широка и 19 m висока. Камбанария дълга и широка 4 m и висока 24 m. Разходите са за сметка на богатите кочанчани, а от раята да не се взимат насилствено пари.^[4]

Църквата е изградена в 1917 година от майстор Мане от Кочани.^[5] Според автобиографията на Димитър Папрадишки за строежа на храма е ангажирана тайфата на баща му, видния дебърски майстор Андон Китанов (1828-1914), като след смъртта му храмът е довършен 1917 година.^[1]

През юни 2002 година започна санация и реконструкция на храма и камбанарията от майстор Симеон Крстев от Кочани.^[6]

Камбанария и помощни сгради

Поглед от изток

Каменната ограда на двора загражда триъгълно пространство и има три входа - от изток, от югоизток и от запад.^[1]

Заедно с храма, северно от него е изградена камбанарията, висока 24 m. Тя е на няколко нива, свързани със стръмна стълба, като на по-ниските има тесни отвори за светлина, На най-високия етаж са двете камбани и часовникът. На по-старата камбана пише „Кочани, 5.12.1908 г.“, а втората е изработена заедно с часовника в Земун в 1938 година от Павле Дж. Пантелич по поръчка на Сръбската православна община в Кочани.^[1] В приземието на камбанарията, в пода е вградена кръгла мраморна сполия с плитка декорация.^[7]

Западно от църквата има четирилистен отворен басейн кръстилница с мозайка, изработена в 1975 година от майстор Йован Грозданов. Кръстилницата е превърната в цветна градина. На 16 септември 1968 година започва изграждането на енорийския дом при архиерейския наместник протойерей Стоймен Дамянов и свещеник Наум Гиновски, като основите му са осветени от епископ Наум Злетовско-Струмишки. Административните сгради с кръстилница са градени от майстор Симеон Митев под надзора на Тодор Ивановски от Кочани в 1977 година. В 1994 година е решено да се изгради нова кръстилница. Неин архитект е Тодор Паскали.^[7] Кръстилницата е посветена на Покров Богородичен и започва да работи в 1998 година.^[6]

Архитектура

Църквата е типичната за XVIII и XIX век псевдобазилика. Градена е от дялан и кършен камък. Има издължена правоъгълна форма с една полукръгла отвън апсида на изток. След края на Втората световна война на запад е изграден аркаден трем, носен от кръгли стълбове. В 1985/86 година този притвор е затворен със стъкло и ламарина. Църквата е покрита с прост покрив на две води. Над средния дял има три купола - централният е по-висок и осемстранен, а другите два са четиристранни. Куполите имат тесни вертикални прозорци. На южната и северната фасада има по два реда от по четири прозореца по три релефни псевдоколони. На запад главният вход е дъгообразно засводен и около него има четири прозореца. В патронната ниша е изписан свети Георги на кон от Димитър Папрадишки.^[6] Над северния вход има ниша без изображение, а от юг един вход води в наоса и над него има мозаечно изображение на свети Георги от Павлинка Илиева от Кочани, а вторият вход води в диаконикона. Притворът има входове от запад и юг. Наосът е отделен от притвора със стена. Две колонади от по три стълба го разделят на три кораба. Таванът е полузасводен. На запад има дървена галерия женска църква, свързана с наоса с дървени стълби от двете страни. На стените ѝ са поставени иконите от стария иконостас. Подът първоначално е от различни керамични плочки, оформящи мозаечни полета с геометрични и евхаристични символи,^[8] но е цялостно покрит при реставрацията в 2002 година. Новият под има стилизирано слънце в центъра.^[9]

Иконостас

Интериорът на храма

Иконостасът, отделящ наоса от олтарното пространство, е дървен триредов. Има резбовани царски двери и честен кръст с разпятие. Проектът за иконостаса е дело на майстор Коста Вангелов от Щип от 1920-1921 година и е повлиян от войводинските класицистични иконостаси. Иконостасът е измазан с имитация на порцелан и е струвал 40 000 динара. Иконите са дело на Димитър Андонов Папрадишки. В 1976 година старейшината на храма Русе Янков сключва договор за изработване на резбовани части на сегашния иконостас с Методи Донски от Щип.^[9] В 2002 година при реставрацията на храма е обновена и иконостасната преграда, като отвън е залепен плат и са оставени видими само резбованите части от 1976 година. Тогава са свалени иконите на Вангелов и Папрадишки и са заменени с нови на Венко Цветков, които тематично копират старите.^[10]

Владишкият стол е резбован. Амвонът е поставен на средния стълб на северната колонада и е оригинален.^[10]

Живопис

Първоначално храмът има само две стенописни изображения, изработени веднага след завършването му. На южната стена на наоса, до олтарната преграда е изображението на светите Константин и Елена с честния кръст, а на северната – светите Кирил и Методий. На колоните пък са изписани три допоясни изображения в медальони - свети Прохор Пчински, свети Иван Рилски и свети Пантелеймон, и трите дело на Димитър Папрадишки.^[10]

В 2003/2004 година при обновата на църквата тя е изписана от Венко Цветков от Щип.^[11]

Икони

Икона от църквата, приписвана на Теодосий Зограф от Велес, около 1814 - 1820 г.

„Свети Георги“, 1850 г., дърво, темпера, 51 х 43 х 2,5 cm, приписвана на Димитър Христов

Описание

“	Свети Георги е представен допоясно като войник и като мъченик, с копие в дясната ръка и мъченически кръст в лявата ръка. Облечен е в тъмнозелена туника със скъпоценни камъни на яката и маншетите на ръкавите, с броня, декорирана флорално, наметнат с цинобърна хламида, закопчана на гърдите. Изображението има колоритната хармония и жизненост. Преходите на светлина и сянка в гънките на туниката и наметката са изрисувани с голям финес, а нанесеното злато ненатрапчиво акцентира контрастите	”

Плащаница, XIX век, масло на грундирано платно, 120 х 146 cm

Описание

“	Плащеницата се състои от централна композиция, обрамчена със зелен бордюр, където вероятно е изписан текстът на тропара, който се пее на Велика събота: „Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи“. Иконографският тип на надгробното оплакване на Христос е тясно свързан с антиминсите и се развива в XVII и XVIII век. На преден план е мъртвият Христос, положен върху цветна тъкан, поддържана от Свети Йосиф от Ариматея и Никодим, докато Богородица с вдигнати ръце тъгува над тялото на Сина. Присъства и младият Свети Йоан Богослов, който държи също платно с по-малки размери, може би за обвиване на главата. От жените мироноски са включени Мария Магдалина, Саломия, Сузана и Марта. На заден план е Голготският кръст с приспособленията за измъчване, около които летят ангели. Ъглите на плащеницата са изпълнени с кръгли медальони с бюстове на евангелистите със свитъци в ръка. Интересен детайл от Христовия одър, между съдовете за помазвание, е маркирането на три бели плочи с римски цифри, които вероятно намекват за времето, прекарано от Полагането на гроба до Възкресението. Всички надписи са на гръцки.	”

Старите икони в църквата са от XIX век от зограф Вениамин Галатищки.^[12] Подарени са на църквата „Свети Йоан Богослов“ в Лаки.^[5] Иконите на Вениамин са подписани и датирани 1830-1832 година. След сигнираните и атрибуирани празнични икони на Вениамин в църквата се „Успение Богородично“, „Преполовение“, „Преображение Христово“, „Възнесение Христово“ и „Въведение Богородично“, а му се приписват и „Живоносен източник“, „Благовещение“, „Тайната вечеря“,^[13] „Рождество Богородично“, „Псалм 148“. Иконите са сигнирани на гръцки, а подписът е само с името или с годината. Вениамин увеличава употребата на барокови елементи в изписването на мебелите, а при драпериите прилага орнаментално декориране, комбинирано със златни сенки при наметките.^[14]

Иконата „Възнесение Господне“ е преписвана на Кръсте Зограф от Велес.^[14]

Предполага се, че автор на три недатирани икони в църквата „Свети Георги“ е Димитър Зограф.^[15] Това са иконите на „Свети Георги“ от 1850 година, „Свети Спиридон“ и „Свети Пантелеймон и Свети Трифон“.^[16]

Иконите „Възнесение Христово“ и „Тримата йерарси“ за църквата са единични поръчки, изработени от Николай Михайлов.^[17][18]

Иконата на свети Георги на кон и сцената от град Вирит, датирана 1883 година, е на Петър Николов.^[18]

Иконата на свети Георги от 1908 година е дело на Димитър Папрадишки.^[19] Негова е и иконите на Свети Сава и Свети Никола от 1920 година.^[20]

В 2003 и 2004 година за иконостаса са изработени нови икони и в същия период църквата е изписана. Иконите и фреските са дело на зографа Венко Цветков от Скопие.^[12]

• Икони от храма
• 
  „Свети Георги“, XIX век, дърво, темпера, 30 х 24 х 2 cm, приписвана на Никола Михайлов
  Описание

  „

  Изобразени са две от чудесата на Свети Георги: спасяването на принцесата край град Вирит и спасяването на момчето от Митилини. Централна композиция е свети Георги на кон убива змея с копие. Той е облечен в зелена туника с маншети, на които са пришити бисери, златна броня с растителни орнаменти. Наметнат е с цинобърна хламида с пришити бисери около врата. Драпериите са в позлата и по-тъмни нюанси. Небесният ангел поставя на главата му венец на слава. На заден план са царската двойка и дъщеря им. Зад светеца на коня седи млада фигура в цинобърна туника с корона на главата, с ибрик в дясната ръка. Фонът в горната част е син с разпръснати бели облаци, а в долната част има хълмист пейзаж. Рамката е боядисана с цинобър и злато. Легендата е на църковен гръцки. Лицата са със светла охра и меки зелени сенки.

  “

• 
  „Свети Георги“, XIX век, дърво, темпера, 45 х 38 х 2,5 cm, неизвестен автор
  Описание

  „

  Нарисувана е едно от чудесата на Свети Георги: спасяването от робството на момчето от остров Митилини. Централната сцена е убийството на змея, а зад светеца на коня е момчето от Митилини с ибрик в дясната ръка, облечено в цинобърна туника с тъмнозелена наметка и корона на главата. Светецът е в златни доспехи, върху тъмнозелена туника със златни маншети, с развята цинобърна наметка, закопчана с аграфа. Белият кон с вдигнати предни крака. Фонът в горната част е тъмносин, а в долната част има хълмист пейзаж с дърво на заден план. В горния ляв ъгъл на иконата има църковнославянски текст, а в горния десен ъгъл - бели облаци, от които пробива лъч. Рамката е златна.

  “

• 
  „Свети Георги“, 1883, дърво, темпера, 42 х 32 х 2 cm, Петър Николов
  Описание

  „

  Централното изображение е свети Георги и едно от неговите чудеса, спасяването на принцесата в град Вирит. Светецът язди бял кон и убива змея. Той е облечен в цинобърна туника, с тъмнозелена броня и развята наметка. Декорацията е с флорални елементи. Фонът в горната част е с разпръснати бели облаци, а в долната част има хълмист пейзаж с архитектура на заден план. В цялото изображение преобладава бледозелената гама. Зографът е оставил подписа си и годината долу вдясно.

  “

• 
  „Свети Георги“, XIX век, дърво, темпера, 98 х 60 х 2 cm, неизвестен автор
  Описание

  „

  Допоясно изображение на светеца, като мъченик и войник, с мъченически кръст в дясната ръка и копие в лявата. Той е облечен в тъмнозелена туника, със златна броня и червена наметка, закопчана на лявото рамо. Бронята е с богата флорална украса. Текстът със сигнатура е изписан в медальони.

  “

• 
  „Свети Георги“, 1921, дърво, масло на платно, 40 х 29,8 х 1,7 cm, Коста Вангелов
  Описание

  „

  Престолна икона в класицистичен стил под прякото влияние на войводинската живопис.

  “

• 
  „Свети Георги“, 1921, дърво, масло на платно, 139 х 58 х 2,4 cm, Коста Вангелов
• 
  „Свети Георги“, 1921, дърво, масло, 25 х 17,9 х 2,5 cm, Коста Вангелов
• 
  „Свети Георги“, дърво, масло, 90 х 63,8 х 2,5 cm, Димитър Папрадишки
  Описание

  „

  Престолна икона с дарителски текст в долния край. Дарена от Георги и Юта, с латинска азбука. Изработена за Влашката църква в Кочани.

  “

• 
  „Рождество Христово“, 1865, дърво, темпера, 40 х 30 х 2,5 cm, неизвестен автор
• 
  „Свети Пантелеймон и Свети Трифон“, 1850, приписвана на Димитър Христов
• 
  „Св. св. Кирил и Методий“, 1889, Исая Джиков
• 
  „Света Богородица“, XIX век, неизвестен автор
• 
  „Света Богородица Животворящ източник“, XIX век, Вениамин Галатищки
• 
  „Възнесение Господне“, първите десетилетия на XIX век, приписвана на Кръсте Зограф
• 
  „Кръщение Господне“, 1884, Йован Мирсин
• 
  „Иисус Христос“, XIX век, неизвестен автор
• 
  „Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст“, XIX век, неизвестен автор

Бележки

1. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 17. (на македонска литературна норма)
2. Атанасова, Илинка. Културно наследство. - В: Кочани - монографија. Кочани, Општина Кочани, 2003. с. 82.
3. Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български II^ро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 70.
4. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 16. (на македонска литературна норма)
5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 226.
6. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 19. (на македонска литературна норма)
7. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 18. (на македонска литературна норма)
8. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 20. (на македонска литературна норма)
9. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 21. (на македонска литературна норма)
10. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 22. (на македонска литературна норма)
11. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 23. (на македонска литературна норма)
12. Кочанско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-11-27. Посетен на 31 март 2014 г.
13. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 28. (на македонска литературна норма)
14. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 29. (на македонска литературна норма)
15. Проблеми на изкуството, томове 37–38. БАН, 2004. с. 49.
16. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 31. (на македонска литературна норма)
17. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 359. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
18. Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 32. (на македонска литературна норма)
19. Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 88. (на македонска литературна норма)
20. Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 96-97. (на македонска литературна норма)