Църквата е построена вляво от северния вход на града и е осветена на 13 октомври 1863 година от митрополит Венедикт Византийски.[1]
През лятото на 1864 година в новопостроената църква и в отсъствието на митрополит Венедикт, за пръв път се служи на църковнославянски. След завръщането си обаче Венедикт прекратява тази практика.[2] Голяма роля богослужението в нея да бъде на български език има Васил Манчев, както и Пере и Коне Чоновци (Каранджулови). Манчев успява да я превърне в притегателен център и за прилепчани, пристигащи в Битоля за неделния пазар, които се черкуват в нея и се наслаждават на българското черковно пеене.[3]
В 1864 година е изписан и куполът. Има и втори слой живопис от края на XIX век, но е доста повреден.[5] Изписана е и западната фасада.[6]
Описание
Църквата представлява трикорабна базилика с осмоъгълен купол в средата. Слепите куполи са разположени на най-източните и западни страни и затова са трудни за виждане отвън. Галерията е на западната страна. Дървеният иконостас и повечето от иконите са от по-ново време.[5] Апостолските икони са дело на Соломон Николов.[7]