PROFILBARU.COM

„Санта Мария Маджоре“
	„Санта Мария Маджоре“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Задната фасада на „Санта Мария Маджоре“ – откъм Виа Кавур
В регистъра	Historic Centre of Rome, the Properties of the Holy See in that City Enjoying Extraterritorial Rights and San Paolo Fuori le Mura
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Италия
Тип	Културно наследство
Критерии	(i)
Вписване	1980 (4-та сесия)
	„Санта Мария Маджоре“ в Общомедия

„Санта Мария Маджоре“
Basilica di Santa Maria Maggiore
	„Санта Мария Маджоре“ Basilica di Santa Maria Maggiore
	Главната фасада на „Санта Мария Маджоре“
	Местоположение в Рим
Вид на храма	католическа църква
Страна	Италия
Населено място	Рим
Посветен на	Богородица
Религия	католицизъм
Вероизповедание	римокатолицизъм
Епархия	Римска
Тип на сградата	базилика
Изграждане	ІV век
	„Санта Мария Маджоре“ в Общомедия

Тази статия е за базиликата в Рим. За селото в Северна Италия вижте Санта Мария Маджоре (Италия).

Базиликата „Санта Мария Маджоре“ (на италиански: Basilica di Santa Maria Maggiore, пълно име Basilica Papale di Santa Maria Maggiore) е католическа църква в Рим, Италия.

Тя е една от четирите велики базилики в Рим, една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на римския папа, и една от седемте поклоннически църкви в Рим. Това е най-голямата църква в Рим, посветена на Дева Мария, откъдето идва и името ú, което в превод означава „Пресвета Богородица“.

През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

История

Построяването на базиликата се свързва с интересна легенда. През една от летните нощи на 352 г. папа Либерий имал видение – насън му се явила Богородица и му казала да построи църква на мястото, където на следващия ден падне сняг. На следващия ден, 5 август 352 г., над хълма Есквилин, там, където сега стои базиликата, където се намира сега храма неочаквано завалял сняг и папа Либерий начертал в снега кръг, и така очертал периметъра на бъдещата базилика.

„Санта Мария Маджоре“ е завършена изцяло през 432 – 440 г. по времето на папа Сикст III в навечерието на Ефеския събор. В този си вид тя просъществува до XIII век, като по-късно при папа Евгений III е издигнат портик, пред главния вход на храма. В края на XIII век по време на понтификата на папа Николай IV църквата претърпява още обновления, а през XVIII век при Климент Х базиликата придобива онази фасада и външен вид, с които е известна и до наши дни. Архитект на последния проект по оформлението на „Санта Мария Маджоре“ е Фердинандо Фуга.

В „Санта Мария Маджоре“ папа Адриан II през 867 г. тържествено освещава българската азбука и богослужебните книги на славянобългарски език, който е обявен за литургичен и по нареждане на Папата се използва в римските базилики при тържествени богослужения. В базиликата се намира паметна плоча на Св. св. Кирил и Методий.

Интериор

„Санта Мария Маджоре“ е трикорабна базилика, с три широки нефа, разделени от 40 масивни йонийски колони.

Сред основните забележителности на базиликата са трите капели. Разположената вдясно Сикстинска капела е построена по поръчка на папа Сикст V от Доменико Фонтана (да не се бърка със Сикстинската капела във Ватикана). Капелата увенчава купола и се отличава с голямо богатство на декора. Тук са погребани папите Сикст V и Пий V. Техните великолепни надгробни паметници са украсени с барелефи. Излизайки от тази капела, към левия неф, се попада в Паолинската капела, наричана още и Капела „Боргезе“, защото е построена по поръчка на папа Павел V от фамилията Боргезе. Планът на тази капела съответства на Сикстинската капела. Там са погребани папите Климент VIII и Павел V. Намиращата се от тази страна, но по-близо до изхода е капела Сфорца построена от Джакомо дела Порта, възможно по проект на Микеланджело.

Мозайката в апсидата, изработена от Якопо Торини през ХІІІ век, изобразява Богородица като византийска принцеса, коронясана от Христос. В централния кораб има и 36 мозаечни пана от V век със сцени от Стария и Новия завет.

Литература

Johannes G. Deckers: Der alttestamentliche Zyklus von Santa Maria Maggiore in Rom. Studien zur Bildgeschichte (= Habelts Dissertationsdrucke. Reihe Klassische Archäologie 8). Habelt, Bonn 1976, ISBN 3-7749-1345-5.
Heinz-Joachim Fischer: Rom. Zweieinhalb Jahrtausende Geschichte, Kunst und Kultur der Ewigen Stadt. DuMont Buchverlag, Köln 2001, ISBN 3-7701-5607-2, с. 295 – 299.
Erwin Gatz: Roma Christiana. Vatikan – Rom – römisches Umland. Ein kunst- und kulturgeschichtlicher Führer. 3. verbesserte und erweiterte Auflage. Schnell + Steiner, Regensburg 2008, ISBN 978-3-7954-2054-3, с. 207 – 220.
Anton Henze, Kunibert Bering, Gerhard Wiedmann: Kunstführer Rom. 5. neu bearbeitete Auflage. Reclam, Stuttgart 1994, ISBN 3-15-010402-5, с. 217 – 223.
Silvia Montanari: Die Papstkirchen in Rom. Auf den Spuren päpstlicher Grabstätten. Bonifatius, Paderborn 1994, ISBN 3-87088-820-2, с. 91 – 111.
Gerhard Wolf: „Salus Populi Romani“. Die Geschichte römischer Kultbilder im Mittelalter. VCH, Acta Humaniora, Weinheim 1990, ISBN 3-527-17717-5.