Самолетоносачи тип „Индипендънс“

Самолетоносачи тип „Индипендънс“ Independence-class aircraft carrier
Самолетоносачът „Батаан“ през 1952 г.
Флаг	САЩ  Франция  Испания
Клас и тип	Самолетоносачи от типа „Индипендънс“
Следващ тип	Самолетоносачи тип „Сайпан“
Производител	New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси) и др. в САЩ.
Планирани	9
Построени	9
В строеж	1941 г. – 1943 г.
В строй	1943 г. – 1989 г.
Утилизирани	8
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	10 622 t (стандартна); 14 751 t (пълна)
Дължина	189,7 m
Дължина по водолинията	182,9 m
Ширина	33,3 m
Газене	7,4 m
Броня	пояс: 127 mm; траверси: 127 mm; палуба: 51 mm
Задвижване	4 парни турбини General Electric; 4 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	100 000 к.с. (74,6 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	31,6 възела (58 km/h)
Далечина на плаване	8325 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2633 t[1]
Екипаж	1569 души в късните години
Радиолокационни станции (РЛС)	SK; SC-2; SG
Кръстени в чест на	градове в САЩ и събития от войната за независимост на САЩ
Въоръжение
Зенитна артилерия	2x4 40 mm; 8x2 40 mm; 16x1 40 mm; 22x 20 mm
Авиационна група	30 самолета
Самолетоносачи тип „Индипендънс“ в Общомедия

Индипендънс (на английски: Independence) са тип леки самолетоносачи на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Проектирани са през 1941 г., когато САЩ изпитват липса на кораби от този клас, а новите тежки самолетоносачи от типа „Есекс“, както са очакванията, ще са готови не по-ранот от 1944 г. За да се ускори строителството им е решено да се преустроят в леки самолетоносачи част от леките крайцери от типа „Кливланд“. Всичко в периода 1941 – 1943 г. са построени девет кораба от този тип, които стават единствената серия леки самолетоносачи на САЩ, влизащи в строй в годините на войната. Независимо от това, че самолетоносачите от типа „Индепендънс“ са почти тройно по-малки от тежките „Есекси“, те активно се използват до края на войната, при това един от тях, „Принстън“, е потопен от японската палубна авиация в хода сражението в залива Лейте от 24 октомври 1944 г.

След войната, поради своите малки размери, които не позволяват използването на новите самолети, те скоро остаряват и са извадени в резерва в периода 1946 – 1947 г.

Самолетоносачът „Индепендънс“ е използван през 1946 г. в качеството на кораб-мишена при ядрени изпитания (Операция „Кросроудс“), избягва физическо разрушение, но е силно замърсен. Той е отбуксиран в Сан Франциско, където четири години се правят експерименти за неговото обеззаразяване, които не водят до удовлетворителни резултати. На 29 януари 1951 г. корабът е потопен в океана.

Два от тях, по-късно, са преоборудвани в противолодъчни самолетоносачи и остават в строя до 1954 – 1956 г., два са предадени на Франция и един на Испания, по програмата за военна взаимопомощ. Останалите представители от типа повече не са изваждани от резерва и впоследствие са дадени за скрап. Френските самолетоносачи остават на въоръжение във ВМС на Франция до 1961 – 1963 г., когато са сменени от новите самолетоносачи от типа „Клемансо“, испанският остава в строй до 1989 г.

Представители на проекта

Име	Номер[~ 1]	Заложен	Спуснат на вода	Влиза в строй	Съдба
„Индипендънс“ USS Independence	CVL-22	1 май 1941	22 август 1942	1 януари 1943	снет от въоръжение на 28 август 1946, потопен през 1951
„Принстън“ USS Princeton	CVL-23	2 юни 1941	18 октомври 1942	25 февруари 1943	потопен от японската авиация на 24 октомври 1944
„Бельоу Ууд“ USS Belleau Wood „Боа Белю“ Bois Belleau	CVL-24 R 97	11 август 1941	6 декември 1942	31 март 1943	предаден на Франция през септември 1953, върнат на САЩ през 1960 и предаден за скрап
„Коупенс“ USS Cowpens	CVL-25	17 декември 1941	17 януари 1943	28 май 1943	снет от въоръжение на 13 януари 1947, предаден за скрап
„Монтерей“ USS Monterey	CVL-26	29 декември 1941	28 февруари 1943	17 юни 1943	снет от въоръжение на 16 януари 1956, предаден за скрап
„Ленгли“ USS Langley „Лафайет“ Lafayette	CVL-27 R 96	11 април 1942	22 май 1943	31 август 1943	предаден на Франция през януари 1951, върнат на САЩ през 1963 и предаден за скрап
„Кабот“ USS Cabot „Дедало“ Dedalo	CVL-28 R 01	13 март 1942	4 април 1943	24 юли 1943	предаден на Испания на 30 август 1967, върнат на САЩ през 1989 и предаден за скрап
„Батаан“ USS Bataan	CVL-29	31 август 1942	1 август 1943	17 ноември 1943	снет от въоръжение на 9 април 1954, предаден за скрап
„Сан Якинто“ USS San Jacinto	CVL-30	26 октомври 1942	26 септември 1943	15 декември 1943	снет от въоръжение на 1 март 1947, предаден за скрап

Коментари

1. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

1. Norman Friedman U.S. Aircraft Carriers United States Naval Institute (1983) ISBN 0-87021-739-9 pp. 403

Литература

• All the World's Fighting Ships 1922 – 1946. Лондон, Conway Maritime Press / US Naval Institute Press, 1996, 675 с. ISBN 1-55750-132-7.
• All the World's Fighting Ships 1947 – 1995. Лондон, Conway Maritime Press / US Naval Institute Press, 1996, 675 с. ISBN 1-55750-132-7.

Външни препратки

• INDEPENDENCE light aircraft carriers (1943) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Самолетоносачи тип „Индипендънс“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авианосцы типа „Индепенденс““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​