Българско-италиански речник на отец Маурицио е ръкопис, който е най-старият известен българо-италиански речник от епохата на Българското възраждане. Той е дело на католическия мисионер Маурицио де Кастелацо, живял в пловдивско около средата на XIX в.
Съдържание на ръкописа
Заглавна страница на ръкописаСтраница от речника
Речникът на отец Маурицио съдъжра около 3500 думи, които са се говорили от българите католици в пловдивско в средата на XIX век. Българските думи са написани с латински букви по възприетия от католическото духовенство по това време правопис на павликянския говор.
Ръкописът включва думи от бита, християнски понятия и дори абстрактна лексика. В речника има много диалектни думи, използвани за българските католици тогава.[1]
Примери
Диалектна думи
Значение
бодка
каруца
бранителкия
адвокат/защитник
гатак
гадател
гатачкия
гадателка
доница
стомна
пѐснар
певец
песнѐпол
поет
песнѐполница
поетеса
поздрависване
поздрав
порену̀ване
желание
порѐнуване
разрез, рана
постилкия
място за спане
потрѐбен
необходим
Разбираемо за времето си в речника има и доста турски думи като бей, борч, харч, меилемджия (човек, който приготвя мехлеми, използвано за лекар).[1]
Поради престижността на католическата вяра и обучението на българския и мисионерския католически клир в Италия, в лексиката на южните павликяни са влезли и италиански думи. Например, наличието на по-развита система за болнично лечение в Италия, отколкото в българските земи, италианските думите лазарет и спитал се използват за лечебница и болница.[2] Католическа болница в Пловдив е имало още преди Освобождението. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, е отбелязана католическа болница, на мястото на бившия Майчин дом на улица „Д-р Рашко Петров 3“.[3]
Изписването на думите в речника отразяват особеностите на произнасяне на думите на южния павликянския говор, характерен за католиците по това време.[1]
