Румънската азбука (на румънски: Alfabetul limbii române) е вариант на латиницата, използвана за записване и предаване на румънски език (до 1860 година в употреба е румънската кирилска азбука).
В румънската азбука има 31 букви, които се използват за означаването на 46 фонеми (7 гласни, 4 полугласни и 35 съгласни).
Пет от буквите са с диакритически знаци: Ăă, Ââ, Îî, Șș, Țț.
За предаването на някои чужди думи (напр. собствени имена, географски названия, скорошни заемки) се използват латински букви, които се считат за „чужди“ (Kk, Qq, Ww, Yy): kilogram, Quintilian, weekend, Goya и др.
Буквите î и â се четат еднакво (ъ). Според правилата буква î се пише в началото и в края на думата (împărat, înger, amărî, coborî), а така също в средата на думата, ако î е първата буква от корена на думата, следваща след представката (neîmpăcat, preaînălţat, într-însul). Във всички останали случаи в средата на думата се пише буква â (când, mormânt, român).
Както в сродните на румънския латински и италиански, когато буквите c и g се намират пред e или i, те се четат съответно като ч и дж. За означане на звуците к и г се използват съответно ch и gh.
Буква
|
Название
|
Фонема
|
Произношение
|
A a
|
a
|
/a/
|
а
|
Ă ă
|
ă (a semicerc)
|
/ə/
|
затъмнено а (по-близо до ъ)
|
 â
|
â (a circumflex)
|
/ɨ/
|
ъ
|
B b
|
be
|
/b/
|
б
|
C c
|
ce
|
/k/, /tʃ/
|
к, пред e и i като ч
|
D d
|
de
|
/d/
|
д
|
E e
|
e
|
/e/
|
е
|
F f
|
fe
|
/f/
|
ф
|
G g
|
ghe
|
/g/, /dʒ/
|
г, пред e и i като дж
|
H h
|
ha
|
/h/
|
х
|
I i
|
i
|
/i/, /j/
|
и, й
|
Î î
|
î (i circumflex)
|
/ɨ/
|
ъ
|
J j
|
je
|
/ʒ/
|
ж
|
|
|
|
|
K k
|
ca
|
/k/
|
к
|
L l
|
le
|
/l/
|
л
|
M m
|
me
|
/m/
|
м
|
N n
|
ne
|
/n/
|
н
|
O o
|
o
|
/o/
|
о
|
P p
|
pe
|
/p/
|
п
|
Q q
|
chiu
|
/k/
|
к
|
R r
|
re
|
/r/
|
р
|
S s
|
se
|
/s/
|
с
|
Ș ș
|
șe
|
/ʃ/
|
ш
|
T t
|
te
|
/t/
|
т
|
Ț ț
|
țe
|
/ʦ/
|
ц
|
U u
|
u
|
/u/
|
у
|
V v
|
ve
|
/v/
|
в
|
W w
|
dublu ve
|
/v/, /w/, /u/
|
в, у
|
X x
|
ics
|
/ks/, /ɡz/
|
кс, гз
|
Y y
|
igrec, i grec
|
/j/, /i/
|
ѝ, и
|
Z z
|
ze, zet
|
/z/
|
з
|
Вижте също