Роло (на френски: Rollo; * ок. 846, Норвегия; † ок. 932, Нормандия), известен още и като Хролф, християнско кръщелно име Робер[1], също така често титулуван като Роберт I (за да бъде отличен от наследниците си), е викингски предводител, основател и първи владетел на викингското херцогство, което по-късно започва да се нарича Нормандия. От XI век нататък неговите наследници са титулувани като дукове на Нормандия, а след норманското нашествие от 1066 г. и като крале на Англия.
Име
Името Роло е латински превод на оригиналното нордическо име Хролф, както и на съвременното исландскоХролфур и скандинавскотоРолф, въпреки че нормандците го наричат с местното име Ру.[2] Понякога името му е споменато и чрез производните франкски имена Родолф(ус) или Радулф(ус) или френското Раул.
Исторически сведения
Първият исторически извор споменаващ Роло е англосаксонската хроника от 9 век, която обаче не дава информация за неговия произход:
„
876 г. сл. Хр. През тази година Роло проникна в Нормандия със своята войска; и управлява петдесет зими[3]
“
Историците не са единни по отношение произхода на Роло. В своя труд De moribus et actis primorum Normannorum ducum,[4] хроникьорът Дудо от Сент Кантен разказва за могъщ датски благородник, който е в конфликт с краля на Дания. От двамата сина на благородника единият, Гурим, е убит, а вторият, Роло, е прогонен от страната. Хрониката на Дудо е поръчана от Ричард I Нормански и е завършена някъде след 1015 г.[5] по времето на Ричард II Нормански. Сестрата на Ричард II, Ема, се жени за датския крал Кнут Велики през 1017 г.
Основавайки се на местни саги, норвежки и исландски историци считат, че Роло е всъщност Гангер Хролф (Хролф Ходещият), син на графа на Мьоре. Най-старият източник, подкрепящ тази версия, е ръкописът „История на Норвегия“, написан на латински в края на 12 век. Според него Хролф влязъл в конфликт с норвежкия крал Харал Прекраснокосия и станал ярл в Нормандия. Прякорът Ходещият (на нордически Гангер) дошъл от легендата, че Хролф бил толкова голям, че никой кон не можел да издържи тежестта му.[6][7][8]
В своя труд „Делата на граф Рожер от Калабрия и Сицилия и на херцог Роберт Гискар, неговият брат“ Гофредо от Малатера също твърди, че Роло отплавал смело от Норвегия.[9]
Набези по Сена
Статуя на Роло в Руан
През 885 г. Роло е сред командирите на викингската флота, която обсажда Париж през 885 – 886 г, водена от Зигфред. Според легендата, когато пратеник на краля отива да преговаря с лидера на викингите, му бива отговорено, че всеки за себе си е вожд. Когато през 886 г., Зигфрид взима откуп, за да вдигне обсадата над града, Роло остава във Франция и опустошава Бургундия. Според някои източници обаче Роло се появява във Франция едва през 905 г.
По-късно Роло се завръща по течението на река Сена и нахлува в областта, която днес се нарича Нормандия.
През 911 г. викингите, водени от Роло, започват нова обсада на Париж, а по-късно и на Шартър. Епископът на Шартър отправя призив за помощ, на който се отзовават редица френски благордници, включително дукът на Бургундия Рихард I Застъпник и бъдещият крал на Франция Робер I. На 20 юли 911 г. френските сили надделяват над Роло в битката при Шартър и то въпреки отсъствието на редица барони и на самия крал Шарл III Простовати.[10]
Херцогство Нормандия
По силата на последвалия мирен договор Роло става васал на краля и се покръства под името Робер.[11] В замяна крал Шарл дава на Роло земите между река Епт и морето, както и части от Бретан. Според Дудо от Сент Кантен Роло получава и ръката на кралската дъщеря Гизела, въпреки че този брак не се споменава във франкски източници. Роло става и владетел на област Нормания със столица Руан. Историците не са единодушни относно титлата, която Роло носи. Не е ясно дали той е дук или граф.
Според легендата, като част от условията на мирния договор, Роло трябвало да целуне краката на крал Шарл. Роло обаче отказва да се подложи на това унижение и кара един от войните си да целуне кралския крак вместо него. Поднасяйки крайника към устата си, войнът вдига крака на краля толкова високо, че Шарл пада от трона.[12]
Роло остава верен на своята дума и след 911 г. защитава поречието на Сена от нашественици. Въпреки това той продължава и собствените си набези във Фландрия. Той счита клетвата си за приключена след като Шарл е свален от трона през 922 г. Тази година поставя началото на мащабна експанзия на запад, която приключва със споразумение, по силата на което Роло получава Льо Ман и Байе.
Някъде около 927 г. Роло предава властта над херцогството на сина си Уилям I Дългия меч (William Longsword). Роло умира не по-късно от 933 г. Въпреки че е официално покръстен, езическите му порядки отново се проявяват към края на неговия живот.[13]
↑David Crouch, The Normans:The History of a Dynasty, (Hambledon Continuum, 2002), 8. ((en))
↑René Lepelley, Guillaume le duc, Guillaume le roi: extraits du Roman de Rou de Wace, Centre de publications de l'Université de Caen, Caen, 1987, p. 15 and 16.((fr))
