Робер Сабатие (на френски: Robert Sabatier) е френски литературен критик, сценарист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари и документалистика. Писал е криминални роман под псевдонима Робер Валеру (Robert Vellerut).[1][2][3]
Биография и творчество
Робер Сабатие е роден на 17 август 1923 г. в Монмартър, Париж, Франция.[2] Баща му е участвал в Първата световна война. Част от детството си прекарва при дядо си Огюст, ковач в Соге (Оверн-Рона-Алпи), който се е научил да чете сам, след което ограмотява останалите. Остава сирак през 1935 г. и е отгледан в района на канала Сен Мартен от чичо си, който държи малка печатница и благодарение на когото научава професията на типограф на 13 години.[2]
Остава в Париж по време на германската окупация и се опитва да се затвърди отново в професията си след освобождението на Париж. От този период датират и първите му литературни опити. От 1950 г. работи в издателство Presses Universitaires de France, а след това като директор на публикациите в издателство Albin Michel до 1971 г.[1][2] Жени през 1957 г. за писателката Кристиан Леспар (1928 – 2002).
Поезията е негова голяма страст. Първата му книга, стихосбирката „Слънчеви празници“, е издадена през 1952 г. и получава литературната награда за поезия „Антонен Арто“. През 1969 г. получава Голямата награда за поезия от Френската академия за цялото си творчество. В периода 1975 – 1982 г. публикува документалната „История на френската поезия“ в 9 тома, която се счита за основополагаща.[1][3]
През 1953 г. е издаден първият му роман „Ален и негърът“, в който героите от Монмартър са: малкия Ален, майка му, застаряваща жена, и нейният любовник, Винсънт Негъра, красивият африканец, джазмен и спортист. Постепенно отношението на Ален към Винсънт преминава от омраза към приятелство. През 1964 г. романът е екранизиран във филма „Хлапе от могилата“.[1]
Първият му роман „Шведски кибрит“ от полуавтобиографичната поредица „Романът на Оливие“ е издаден през 1969 г., чийто главен герой е момче на име Оливие. Действието на романа се развива през 30-те години на 20 век в парижкия квартал Монмартър. Оливие загубва родителите си и остава сирак. Жан и Елоди, негови братовчеди, го взимат, но той избягва и се връща в квартала, в който е роден и отраснал, където са всичките му приятели. Романът става веднага бестселър и го представя като един от големите имена във френската литература. През 1996 г. е екранизиран от Жак Ерто в едноименния телевизионен минисериал с участието на Наел Маранден, Ан Жакмен и Адриана Асти. Следват продълженията „Три ментови близалки“, „Дивите лешници“, „Пеещи бутилчици“ и др., като осемтомната сага завършва през 2007 г. с романа „Военните тръби“ и с няколко милиона продадени копия от нея.[1][2][3]
Като влиятелна фигура в света на издателството, през 1971 г. е избран за член на Академия „Гонкур“, а по-късно и на Академия „Маларме“.[1][3]
Робер Сабатие умира на 28 юни 2012 г. в Булон Биянкур, Франция.[2][4]
