Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на изотопа37Аргон и дълбочината, на която са поставени детекторите под земята. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от експериментите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.
По-късно Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и който му донася и Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този експеримент обаче открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.
Източници
↑Lande, Kenneth. Obituary: Raymond Davis Jr // Physics Today 59 (10). October 2006. DOI:10.1063/1.2387099. с. 78–80.