Радецки (кораб)

Вижте пояснителната страница за други значения на Радецки.

---

Кораб „Радецки“
Музеи в България
„Радецки“ на своя пристан в Козлодуй
Местоположение	Козлодуй, река Дунав
Тематика	историческо събитие
Основан	30 май 1966 г.
Обект на БТС	18. Козлодуй Национален музей „Параход Радецки“ Паметник на Христо Ботев и неговата чета
Печат	да
Местоположение в Козлодуй43.798611, 23.678056
Кораб „Радецки“ в Общомедия

„Радецки“ е бивш австро-унгарски пътнически параход (1851 – 1914/1924) и негова съвременна реплика (1966), използвана за кораб-музей.

Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван от четата на Христо Ботев за преминаване от Румъния в България. Обявен е за паметник на културата, като е в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Носът на кораба

Оригинален пароход

Построен е през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ (Óbuda), гр. Обуда (част от днешната Будапеща), като е предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наименуван е на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки.

На 16 май и 17 май 1876 г. „Радецки“ плава към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и техният войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като изрично пояснява:

„…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България.“

Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.

На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него още същата 1876 година Иван Вазов посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и „Радецки“ гордо плува
по златнѝ вълни.

Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.^[1]).

Възстановен кораб

В началото на 1960-те години в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 – 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата „Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено акостира на козлодуйски бряг и обявен за музей на 30 май 1966 г. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб^[2].

Днес корабът-музей, наричан Национален музей-параход „Радецки“, е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Извършвал е кратки туристически екскурзии по река Дунав.

Паметник на Христо Ботев и неговата чета в Козлодуй

През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Тя има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (по 1 лев), за да спасят тази реликва на българската история.

Обръщение	Инициативен комитет
„БРАТЯ БЪЛГАРИ, В ръката Ви е картичката на кораба „Радецки“ - кораб знак и символ на героичната ни история и горд български дух Да е благословена ръката, която ще дари лев за увековечаване на паметта българска, за достойната ни история, за бъдещето и самочувствието на децата ни.“	д-р Желязко Христов, председател на КНСБ Янка Такева, председател на СБК проф. Божидар Димитров, директор на НИМ проф. Марко Семов, член на СЕМ Милко Торбов, кмет на Козлодуй Станислав Благов, кмет на Свищов Христо Иванов, кмет на Оряхово

Понастоящем повече не пътува поради непригодност, закотвен е край специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй от средата на 2010 г.^[3]

Други

На „Радецки“ е наречена улица в кварталите „Бояна“ и „Национален киноцентър“ в София (Карта).

Източници

1. Колко дъски от парахода „Радецки“ са подарени на България?, „Морски вестник“, юни 2011 г.
2. Изследвания – От колесен параход към музеен кораб, Иван Алексиев
3. Корабът „Радецки“ няма повече да плава, остава паметник на културата, 06.03.2011 г.

Външни препратки

• Уебсайт на кораба-музей