Път от варягите към гърците

Основните водни пътища на варягите: Път от варягите към персите по Волга (в червено), Път от варягите към гърците по Днепър (в синьо), стар търговски път от Скандинавия до Новгород (в лилаво), други търговски пътища от VIII—XI век (в оранжево)

Пътят от варягите към гърците (на древноисландски: Austrvegr)[1] е воден път, свързващ Скандинавия със Средиземноморието през Константинопол. Служел за търговски и военни цели. Споменава се от руския летописец Нестор в „Повесть временных лет“ като:

бѣ путь из Варягъ въ Грѣкы, и изъ Грѣкъ по Днепру...

Пътят е минавал по Балтийско море през Финския залив, откъдето продължавал по река Нева, езерото Ладога, река Волхов, езерото Илмен, реките Ловат, Куня, Серьожа, Торопа, откъдето достигал през Западна Двина и река Катин до Днепър и Черно море. Имал две разклонения. Първото било към Каспийско море, където се свързвало с т.нар. източен път известен и като Път от варягите към персите, който по Волга и Каспийско море достигал до Голям Иран. Второто западно разклонение преминавало по европейското атлантическо крайбрежие и през Херкулесовите стълбове достигало до Южна Италия (антична Магна Греция) където било основано норманското Сицилианско кралство (ср. Георги Маниак). По западното разклонение/път, норманите нахлули в Англия през 1066 г., а предходно поемайки на запад през Атлантика покрай Гренландия достигнали и до Америка, известна от исланските саги като земята Винланд.

Викингите, известни още на запад като нормани, а на изток като варяги, били основните наемници на византийските императори във византийската армия за борба и противодействие срещу арабско-ислямските завоевания на маврите и сарацините, съответно в Западното и Източното Средиземноморие в периода до кръстоносните походи.

Приема се, че Пътят от варягите към гърците възникнал през IX век, а най-голямо придобил през следващите два века X—XI. Първоначално служи за грабителските набези на варягите /или викингите – терминът се тълкува различно от историците/. След време обаче се превръща във важен търговски маршрут между Скандинавия и Византия и през Константинопол – със страните от Леванта и Ориента.

За плаванията си по търговския път северните жители на Скандинавия използвали подходящи неголеми плавателни съдове. Част от стоките се прехвърляли на специално изградени за целта по пътя търговски станции върху по-малки лодки, пригодни за плаване по реки, още повече, че понякога често се е налагало да се гребе по пътя срещу течението на реките. Пътя възникнал като продължение на по-стария търговски път свързващ Швеция през Балтика с Новгород, откъдето по Днепър и Волга скандинавците достигали и търгували с Волжка България, а по-сетне продължили и на юг стигайки и до византийската столица.

Легендата за основаването на Киевска Рус, т.е. първата древноруска държава се свързва с призоваването за князе на Новгород на тримата братя варяги – Рюрик, Синеус и Трувор. През 862 г. те били поканени начело от местните племена, за да въведат ред и да сложат край на междуособните войни. Приема се, че наследниците на Рюрик впоследствие създават Киевска Рус, която е една от двете водещи версии за основата/фундамента на която/който възниква съвременна Русия.

И. Айвазовски, „Пътят от варягите към гърците“

Източници

  • Проект ЮНЕСКО: Пътят от варягите към гърците

Вижте също

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!