През 16 век испанците стават първите европейци, стъпили на територията на днешния град – през 1516 г. мореплавателят Хуан Диас де Солис нарича мястото Пуерта де Нуестра Сеньора де ла Канделария.
Колонизирането на района обаче е дело на португалците в края на 18 век. До края на 19 век голяма част от него се състои от дюни и камънак, но през 1896 г. уругвайският мореплавател, ботаник и писател Антонио Лусич закупува 1800 ха незаселена земя, която залесява с дървета и растения от цял свят. Днес част от нея представлява ботаническа градина, сред най-важните горски резервати в света.
На 15 юли 1907 г. Пунта дел Есте получава статут на село, а на 2 юли1957 г. – на град.[1]
През 1961 г. в Пунта дел Есте се провежда среща на Организацията на американските държави, на която е подписан Уставът от Пунта дел Есте, с който се основава Алиансът на прогреса (Съюзът на прогреса).[2]
През 2010 г. в града се провежда среща на Световната здравна организация, на която е изработена Рамкова конвенция за контрол над тютюневите изделия.[5]
География
Част от града е разположена на полуостров, чието въображаемо продължение навътре в морето е границата между Атлантическия океан и Ла Плата. Курортът разполага с 2 плажни ивици с различни качества – Плая Брава и Плая Манса (Бурният и Спокойният плаж). Първата е разположена на океана, където морето е по-бурно, а пясъкът е фин и бял. Втората се намира от страната на Ла Плата, морето е по-спокойно, а пясъкът е по-едър и златист.
На 2 километра навътре в морето откъм Плая Манса се намира необитаемият остров Исла Горити (21 ха площ), който в миналото е служел за пристанище на пирати, а днес предлага добри условия за водни спортове. На 12 км от атлантическия бряг е обявеният за защитена територия остров Исла де Лобос (41 ха), на който живее най-голямата колония (общо 200 000 животни) от обикновени тюлени, патагонски морски лъвове и морски слонове в Южна Америка.
Климат
Климатът е мек океански (Cfb по климатичната класификация на Кьопен) с приятно, негорещо лято и прохланда зима. Средната температура на най-горещия месец февруари е 21,7 °C, а на най-студения месец юли – 11,5 °C. Средните годишни валежи са малко над 1000 мм, разпределени равномерно през цялата година.
Постоянното население на Пунта дел Есте наброява 9277 души според преброяването през 2011 г.[8] Местната българска общност е сред по-големите в Уругвай в началото на 20 век.[9]
Летният сезон от средата на декември до средата на март привлича най-много туристи. Тогава населелението на града нараства четирикратно. Годишният брой на туристите е между 600000 и 700000, предимно от Аржентина. Останалата част пристига главно от Уругвай, Южна Бразилия, други латиноамерикански държави, Европа и САЩ. Градът е любимо място за отдих на южноамериканския елит.[10] Оттам идва и прякорът му – Монте Карло на Южна Америка.[11]
Забележителности
Фарът и църквата „Иглесиа де Нуестра Сеньора де ла Канделария“Яхтеното пристанищеПлощад „Артесанос“
Сред най-известните забележителности на града е Ръката на Пунта дел Есте – скулптура на пет човешки пръста, подаващи се от пясъка на Плая Брава. Завършена е в началото на 1986 г. и е дело е на чилийския скулптор Марио Ирарасабал, чиято идея е ръката да сивмолизира давещ се човек и по този начин да предупреждава плажуващите за опасните води от тази страна на полуострова. Също на атлантическия бряг е разположен Фарът на Пунта дел Есте, построен през 1860 г. с материали от Европа. Висок е 45 м, а светлината му може да бъде видяна на разстояние 8,8 морски мили от брега. Други интересни сгради са католическата църква Иглесиа де Нуестра Сеньора де ла Канделария, построена през 1941 г. и единственият хотел от веригата Конрад в Южна Америка.
Близо до Пунта дел Есте се намира малкият курорт Пунта Балена с построената от известния уругвайски художник, скулптор, писател и архитект Карлос Паес Виларо къща Касапуебло. Екстравагантната сграда е в средиземноморски стил и разполага с общо 70 апартамента и отделни стаи, а построяването ѝ отнема 36 години. В миналото е била лятна резиденция и ателие на Виларо, а днес помещава хотел, музей, галерия и ресторант. Недалеч от Пунта Балена е ботаническата градина Арборетум Лусич със 70 местни и 400 екзотични растения.
През март в Пунта дел Есте се провежда международен кинофестивал (с юбилейно 15-о издание през 2012 г.[12]), а през януари – международен фестивал за джазова музика, стартирал през 1996 г.[13]
Градът се обслужва от три летища – най-големите в страната, приемащи международни полети Караско, близо до Монтевидео (на 115 км), и Капитан де Корбета Карлос А. Курбело, близо до Пиреаполис (на 15 км), както и Ел Хагуел (на 5 км), допреди време главно летище на Пунта дел Есте, но приемащо само малки частни самолети.
Пунта дел Есте има яхтено пристанище, което обаче не е пригодено за по-големи кораби. Поради тази причина големите пасажерски кораби застават на котва близо до Исла Горити, а пасажерите се извозват с лодки до брега.
Спорт
От 1980-те години по улиците на града се провеждат кръгове от национални и континентални автомобилни серии за едноместни болиди и туристически автомобили – Формула 3 Судамерикана, Формула 2 Кодасур, Формула Рено, TC 2000 и др. От 2014 г. Пунта дел Есте приема кръг от новосъздадените серии за електрически болиди Формула Е. От 1989 г. в града провежда най-престижният турнир по ръгби 7 в Южна Америка.[14][15] Градът 3 пъти е бил крайна точка в етап от регататаВолво Оушън Рейс. От 2008 г. в курорта ежегодно се провежда маратон с международно участие. Хотел „Конрад“ е домакин на големи покер турнири, а близкоразположеното игрище за голф – на международни турнири.
.jpg)
