Помпея Плотина (на латински: Pompeia Plotina; Pompeia Plotina Claudia Phoebe Piso, * ок. 76; † ок. 122[1]) е римска императрица (98 – 117) и съпруга на римския императорТраян.
Биография
Плотина произлиза от Немаусус в Галия, днешният Ним в Южна Франция, където Адриан по-късно строи за нея базилика. Тя е дъщеря на Луций Помпей и Плотия (Plotia). Двамата се женят вероятно преди 86 година, от 112 г. са сечени монети с портрета на Плотина. След първоначално колебание и отказ, през 105 г. тя приема титлата Августа.[2]
В панегирика на Траян Плиний Млади казва за нея: „твоята жена съответства на славата ти и ти служи за украшение. Кой е по-чист и целомъдрен от нея? От цялата ти съдба и слава тя взима за себе си само личното щастие. С удивително постоянство обича и уважава и тебе, и могъществото ти. Отношенията ви не са се променили – и двамата в еднаква степен заслужавате уважение; щастливата ви съдба ви донесе само едно ново нещо – това, че вие започнахте да разбирате с какво достойнство умеете да носите щастието си. Колко внимателна е жена ти в личния си живот, колко е скромна в обкръжението на свитата си, колко естествена в обноските. нима не заради това е скромна и мълчалива, защото вижда, че около тебе няма страх, нито честолюбие, и нима не се старае да подражава на придвижващия се пеша съпруг, доколкото ѝ позволяват женските сили? При такава скромност на мъжа си, колко уважение му оказва съпругата, колко уважение към самата себе си има у тази жена!“ /Плин. Пан 83/
В паметта на потомците образът на Плотина се е запазил като образ на една честна и справедлива жена, което добре се вижда от думите на Аврелий Виктор, автор от 4 век:
"Направо не е за вярване до каква степен Помпея Плотина е съдействала за славата на Траян. Когато прокураторите му започнали да допускат притеснения и клевети в провинциите и се носели слухове, че когато имали работа със заможни хора, единият започвал с въпроса: „Откъде-накъде това е твое?“, другият питал: „Откъде си го взел?“ а третият казвал направо: „Слагай на масата каквото имаш!“, тя упреквала мъжа си, карала му се, че не го е грижа за доброто му име и изобщо оказвала му такъв натиск, е той не допускал впоследствие никакви незаконни изземвания и започнал да нарича фиска* /държ. хазна/ лиана, която задушава всички растения около себе си." /Авр. Викт. Извл. XLII/.
След смъртта на Траян Плотина използвала влиянието си властта да премине в ръцете на Адриан, макар че не се знае със сигурност, дали Траян действително го е осиновил приживе.
Плотина умира около 122 г. Скоро след след смъртта ѝ тя е обожествена по инициатива на Адриан, който посвещава построения от него храм на Траян и на съпругата на своя предшественик.[3]
Литература
Salisbury, Joyce E. Encyclopedia of Women in the Ancient World, ABC-CLIO, 2001, ISBN 1-57607-092-1
François Kirbihler: Plotina (Pompeia). Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques. Bd. 5, II, CNRS Éditions, Paris 2012, ISBN 978-2-271-07399-0, S. 1071 – 1075
Bernhard Kytzler: Frauen der Antike. Von Aspasia bis Zenobia. Artemis & Winkler, Düsseldorf u.a. 2000, ISBN 3-7608-1224-4, S. 136 – 138.
