За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Полската диаспора на картата на света
Полония (на латински: Polonia – Полша) или Полска диаспора са всички поляци, които живеят извън границите на Полша.
Полония е определение на хората, които държат на своето полско потекло и на връзката си с Полша, но са родени извън границите на държавата. Те съхраняват връзките с народната традиция и култура като второ или следващо поколение и на различно ниво на идентифициране с Полша. Това определение се отнася например за полските общества в САЩ, Канада, Франция, Бразилия, в които преобладават хората, чиито предци са напуснали Полша преди десетилетия.
За Полония се определят само полските емигранти, но не и хората и техните потомци, живеещи на територии, които в миналото са принадлежали на полската държава, но в резултат на промяна на границите се намират извън Полша. Като аргумент за това твърдение се посочва това, че тези хора не са напускали Полша, само сменят границите на държавата, управлявана от поляци. Те самите се смятат за поляци, а не за Полония. След промяната на границите през 1945 г. съществуват 3 общности (като едното от тях изчезва) на полски местни жители извън границите на Полша. Към тези територии принадлежат:
Заолже – в западната част на Тешинска Силезия. Полската общност е единственото национално (или етническо) малцинство в Чехия, което е свързано с конкретен географски район. Заолже се намира в североизточната част на страната и се състои от окръг Карвина и източната част на окръг Фридек-Мистек. Много поляци, живеещи в други региони на Чехия имат корени в Заолже.
Спиш – в края на XIX в. полското население там е почти напълно асимилирано от словаците.
Източни креси (на полски крес – граница) – поляци в Литва, поляци в Латвия, поляци в Украйна, поляци в Беларус.
Според статистическите данни извън територията на Полша живеят около 21 млн. поляци и хора с полски произход.
Българската полония
Българската полония наброява приблизително 3000 души, от които около 2600 имат полско гражданство (по данни от 2011 г.). По-голямата част от поляците живеят в големите градове на страната.
В България функционират два училищни центъра за консултации – в София и във Варна, които с радост приемат не само деца от полски произход, но и деца на български граждани, които проявяват интерес към полския език и култура. Първото полско училище в София отворя врати на 20 януари 1975 г., а първата организация на Полония по българските земи е създадена през 1878 г. в София и носи името „Дружество за взаимна помощ“. В началото на осемдесетте години в България започват да се появяват и по-малки формации, наречени полонийни клубове. Първата такава организация е създадена на 6 юни 1981 г. във Варна. През същата година поляците в Добрич учредяват свое сдружение, а през 1982 г. се организират и полските граждани във Велико Търново. В София първата организирана среща на представители на Полонията се провежда през 1980 г. и се счита за раждането на Полското културно-просветно дружество „Владислав Варненчик“. Днес официалната организация на Полония в България функционира в 7 града: София, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и Ямбол. Една от основните задачи на Полското културно-просветно дружество е да осигурява възможността за изучаване на полския език за децата от полски произход.
От 60-те години на миналия век в столицата функционира и Полски институт. Той не само кани полски артисти и творци, но и предоставя на посетителите си множество възможности за опознаване на полската история, култура, кинематография, освен това разполага с изключително богата библиотека, където могат да бъдат намерени повече от 15 хил. полски книги, както и неколкостотин филма.
