Сър Джеймс-Пол Маккартни (на английски: Sir James Paul McCartney) е музикант, певец и автор на текстове, роден в Ливърпул.
Маккартни придобива международна слава като един от членовете на популярната рок-формация Бийтълс. Той е басист, текстописец и основен композитор в групата, заедно с Джон Ленън, въпреки че за някои песни Маккартни има пълна заслуга (например Вчера (Yesterday)).[2] Тандема между двамата ражда над 50 хита. След разпадането на Бийтълс Маккартни продължава музикалното си развитие с успешна солова кариера и като водач на бандата Уингс. Записан е в книгата на рекордите на Гинес като най-успелия композитор в историята на популярната музика.
Маккартни влиза в Куоримен – скифъл група основана от Джон Ленън, през 1957 г. Тогава двамата започват съвместната си работа над самостоятелни композиции. В 1960 г. съставът им се преобразува в Бийтълс и две години по-късно записват първите си песни. Тогава тандема Ленън/Макартни започва непрекъснатата поредица от хитове, превръщайки групата си в международна знаменитост. В началото повечето композиции на Бийтълс са мелодични, залагайки на любовни теми, много от които Пол Маккартни посвещава на тогавашната си приятелка Джейн Ешър.[3] В средата на 60-те групата променя стила си: текстовете стават по-социално ангажирани, а авторския дует експериментира с различни жанрове на популярната и класическа музика. Малко след разпадането на Бийтълс, Маккартни се жени за американската фотографка Линда Истман и издава първия си самостоятелен албум. В началото на 70-те създава групата Уингс, в която участват съпругата му и бившият китарист на Муди Блус – Дани Лейн.[3] Маккартни продължава да създава хитове както с групата си, така и самостоятелно. Прави различни дуети с популярни по това време поп изпълнители, както се ангажира по-дълбоко със социални теми. През 1997 г. получава рицарско звание, а през 2001 г. става първият музикант, чието състояние минава един милиард щатски долара.
Маккартни е активист за правата на животните и вегетарианството.
16-кратният притежател на „Грами“ издава два концертни диска – „Good Evening New York City“ (2009) и „Live in Los Angeles“ (2010), както и албум в жанра оркестрова класика – музика за едноименния балет „Ocean`s Kingdom“ (2011) и отличената с Грами „Kisses on the Bottom“ (2012), в която влизат творби на известни джаз музиканти от 20-те и 30-те години на XX век.
В средата на октомври 2013 г. Пол Маккартни издава и диска, наречен просто „Нов“ („New“). Това е 16-ият студиен проект в соловата кариера на Пол Макартни и първият за последните шест години албум с нови песни. Песните от „Новия“ албум са създадени под въздействието на сравнително неотдавнашни събития в живота на Пол, като например женитбата му (трета в живота му) с американката Нанси Шевъл в комбинация със спомени от ранните му години – още преди ерата Бийтълс. Албумът съдържа 12 песни и по него Макартни е работил с продуцента на Адел (Adele) – Пол Епуорт (Paul Epworth) и този на Kings of Leon – Итън Джоунс (Ethan Johns).
Биография
Ранни години
Домът на Маккартни на „20 Forthlin Road“ в Алъртън. Семейство Маккартни се нанася тук през 1955 г.[4]
Джеймс-Пол Маккартни е роден на 18 юни1942 г. в едно частно отделение на болницата Уолтън в Ливърпул, Англия. Той е първото дете на Джим и Мери-Патриша Маккартни, от ирландски произход. Една година преди майка му да се ожени работи като акушерка в същата болница. Джим Маккартни от ранна възраст започва да продава памук, но след раждането на Пол семейството се премества в нов квартал и той става временен инспектор, който отговаря за боклукчиите по улиците. Новата работа обаче носи малко доходи и Патриша се връща в Уолтън да акушерства до раждането на втория ѝ син Майкъл Маккартни.[5]
Пол отначало учи в началното училището Стоктън Ууд, което изкарва лесно. Постъпва в Ливърпулският институт – най-известното средно училище в града. След две години там постъпва и Майкъл. Пол е добър и прилежен ученик, който дори получава награди.[6]
През 1956 г. семейство Маккартни се преместват в нова къща в квартала Алертън, където Джон Ленън живее с леля си. Двете момчета обаче никога не се срещат през детството си. По това време Патриша почва да страда от болки в гърдите. Те постепенно се засилват и е установена диагноза рак. Операцията е несполучлива и на 31 октомври 1956 г. Мери-Патриша Маккартни умира на 45-годишна възраст. Смъртта ѝ е шок за двамата осиротели сина.[6]
След първата година в Ливърпулският институт Пол губи интерес към учението. На 14-годишна възраст обаче момчето изведнъж поисква китара. Преди това Пол не е проявявал особен интерес към музиката. Баща му се съгласява и купува китара за 15 лири. От начало Пол не може да изсвири нищо, докато не установява че е левичар. След време китарата става постоянен спътник в живота му. Пол научава това, което чуе от радиото и започва да се облича като „теди бойс“ – суб-култура от криминално проявени млади момчето, популярна в Англия през 50-те, асоциираща се често с „рокендрол“ музиката.[7]
Един от приятелите на Пол Айвън често ходи да гледа една група, в която той самия свири. През юли1957 г. младият музикант присъства на изпълнение на този състав в енорийската църква на Уултън. Групата се нарича Куоримен (на английски: The Quarrymen, в превод: Хората от Куори), а соло китара и певец в нея е Джон Ленън. Пол се запознава с членовете на състава в залата Чърч хол. Те са впечатлени от музикалните му познания, особено Джон. Една седмица по-късно Пол е приет в групата. Първото му излизане на сцена с нея е на една танцова забава в Консервативния клуб на Ливърпул.[8]
Младият музикант започва да експериментира по-сериозно с музиката и скоро съчинява първите си авторски песни. Джон Ленън също се опитва да композира, за да не изостане от приятеля си. Между двамата се заражда както конкуренция така и приятелство. Те често прекарват време заедно в слушане на рокендрол музика и писане на собствени песни; всеки научава другия на някой китарен похват.[9]
В края на 1957 г. Маккартни започва да мисли как да присъедини един своя приятел на име Джордж Харисън към групата. Джордж е приятел на Пол още преди да срещне Ленън. Двамата се запознават в Ливърпулския институт, където Харисън е един клас по-долу. Срещат се в училищния автобус и оттогава стават неразделни, споделяйки една и съща страст рокендрола. Джордж знае някои нови китарни акорди и скоро, въпреки възрастта си, е приет в Куоримен в началото на 1958 г.[10]
В същата година състава претърпява множество промени, предизвикани от грубия характер на Ленън. Концертните изяви на групата не са много, въпреки усилията на водача им. В Ливърпул има множество рокендрол и скифъл формации, повечето далеч по-добри от Куоримен. Накрая в състава остават само трима членове: Джон, Пол и Джордж.[11]
Използвана литература
Арнаудов, Антоний. Наричаха ги Бийтълс. София, Музика, 1982. ISBN 9538521511.
Хофман, Рупчев, Хайнц Петер, Йордан. АБВ на попмузиката. София, Музика, 1988. ISBN 9538526631.
