PROFILBARU.COM

Подводница проект 633
Подводные лодки проекта 633
	Подводница проект 633 Подводные лодки проекта 633
Флаг	СССР
Клас и тип	дизел-електрическа подводница
Служба
Влиза в строй	1958 година
Състояние	в ограничена употреба
Основни характеристики
Обозначение на проекта	633
Класификация на НАТО	Romeo class
Надводна; водоизместимост	1328 t
Подводна; водоизместимост	1712 t
Дължина	76,7 m
Ширина	6,7 m
Газене	5,2 m
Задвижване	2 х дизелови двигателя, всеки с мощност 2000 к.с. (тип 37Д),; 2 х електродвигателя, всеки с мощност 1350 к.с. (тип ПГ101),; 2 х електродвигателя всеки с мощност 50 к.с. (тип ПГ103),; 2 витла
Скорост (надводна)	15,3 възела
Скорост (подводна)	13,2 възела
Работна дълбочина	270 m
Максимална дълбочина	300 m
Автономност	60 дни
Екипаж	52 души (в т.ч. 9 офицера); (55 спални места)
Въоръжение
Торпедно; въоръжение	8 x 533 mm торпедни канала (6 на носа и 2 на опашката); 14 x 533 mm торпеда или; 28 мини
	Източник: www.navy.su; Подводница проект 633 в Общомедия

Проект 633 (означение на НАТО: Romeo class) е името на клас съветски подводници с дизел-електрическа пропулсивна уредба, произвеждани през средата на 20 век. Счита се, че първообраз на подводниците от проект 633 са германските подводници от тип XXI. В края на втората световна война, Съветския съюз се снабдява с няколко германски подводници от тип XXI и редица от основните технологии биват копирани. Тези технологии служат първоначално за построяването на подводниците от проектите 611 и 613, а след усъвършенстване на дизайна и на подводниците от проект 633.

В Съветския съюз са построени 20 подводници от проект 633, но по-късно конструкционните планове са предоставени на Китай и Северна Корея, които построяват над 80 нови подводници от този тип.

Според стандартите от началото на 21 век, подводниците от проект 633 са технологично остарели, но единици са на активно въоръжение във флота на България/вече не /, Египет, Китай, Мианмар и Северна Корея. Няколко подводници от този тип се използват за стационарни тренировъчни цели във флота на Русия.

История

Началото на проект 633 се полага със започването на проектанска работа по подводница, съгласно постановление СМ №1454 – 808 от 9 август 1955 година ^[2]. Работата е възложена на заводът в Нижни Новгород ("Судостроительное предприятие „Кра́сное Со́рмово“ имени А. А. Жданова" или известен още като „ЦКБ-112“) под ръководството на главения конструктор Зосима Александрович Дерибин и неговите заместници А.К. Назаров и Е.В. Крылов. Техническата страна на проекта се урежда с постановление СМ №1117 – 580 от 15 август 1956 година ^[2]. Същинското строителство започва скоро след това и първата подводница проект 633 е завършена на 22 октомври 1957 година. Първоначално е било планирано изграждането на голямо количество подводници от този тип (до 560) ^[3], но след въвеждането на атомните подводници на въоръжение в съветския флот, плановете се променят. Така за периода между 1957 и 1961 година, в Съветския съюз се произвеждат общо 20 подводници проект 633 (някои източници посочват 22, но е възможно това да е грешка) ^[2]. Всички тези 20 подводници са произведени в завода в Нижни Новгород.

Следвайки договора от 1950 година за Съветско-китайска взаимопомощ (на руски: Советско-китайский „Договор о дружбе, союзе и взаимной помощи“, на традиционен китайски: 中蘇友好同盟互助條約, на опростен китайски: 中苏友好同盟互助条约), през 1963 година Съветския съюз предоставя на Китай плановете за изграждането на подводници проект 633 ^[3]. Китайският вариант на подводниците е известен като „тип 033“.

В периода между 1962 и 1984 година в Китай се произвеждат 84 подводници от тип 033, както и няколко предназначени за експорт към трети страни. Китайските подводници (тип 033) включват някои нововъведения спрямо оригиналния проект 633 като шумоизолация на най-малко 20 dB, сонарите на борда постоянно се усъвършенстват – оригиналният съветски сонар е заменен от китайски сонар тип 105 и по-късно от сонар H/SQ2-262A. Други подобрения са наличието на 8 торпедни апарата в сравнение с оригиналните 6, по-добро охлаждане на акумулаторните отсеци, както и двойно по-добър обсег и автономност на плаване ^[4]. Към 2009 година повечето от произведените подводници от тип 033 са извън въоръжението на китайския флот с изключение на 8, които все още се използват ^[5].

През 70-те години на 20 век, Китай усъвършенства дизайна на подводницата от тип 033 и този вариант е известен като „тип 035“ (означение на НАТО: Ming class). В периода между 1971 и 2000 са произведени 21 подводници „тип 035 Ming“ от общо четири варианта – ES5C, ES5D, ES5E и ES5F. Към 2009 година 18 от тези подводници са на активно въоръжение на китайските военноморски сили ^[5].

Произведени подводници от проект 633

Списък на произведените в "Судостроительное предприятие „Кра́сное Со́рмово“ имени А. А. Жданова" ^[6]:

Първоначално название	Заводски номер	Заложена	Спусната	Приета на въоръжение	Преименувана	Изведена от експлоатация	Съдба
С-350	№ 331	22 октомври 1957	30 май 1958	31 август 1959	от 3 август 1977: СС-350 1982: УТС-350^[2]	9 юли 1982 ^[7]	нарязана за скрап ^[7]
С-351	№ 332	31 януари 1958	18 август 1958	6 ноември 1959	от 17 октомври 1967: 846^[2]	? ^[8]
С-352	№ 333	30 март 1958	25 септември 1958	31 октомври 1959	26 януари 1967: 843^[2]	? ^[8]
С-353	№ 334	14 май 1958	30 ноември 1958	26 декември 1959	19 юли 1966: 831^[2]	? ^[8]
С-354	№ 335	14 юли 1958	10 януари 1959	30 ноември 1959	17 октомври 1966: 840^[2]	? ^[8]
С-32	№ 341	28 август 1958	30 август 1959	31 декември 1959	5 октомври 1966: 834^[2]	? ^[8]
С-34	№ 342	18 октомври 1958	14 юни 1959	31 декември 1959	5 октомври 1966: 837^[2]	? ^[8]
С-36 ^[9]	№ 343	29 ноември 1958	27 септември 1959	30 септември 1959	от 30 октомври 1986: Надежда 83	27 юни 2008 ^[10]^[11]
С-37	№ 344	25 януари 1959	10 октомври 1959	31 март 1960		3 юли 1992	нарязяна за скрап ^[12]
С-38 ^[13]	№ 345	14 март 1959	30 ноември 1959	23 септември 1960	от 28 февруари 1983: Слава 84	1 ноември 2011 ^[14]
С-53	№ 351	29 юли 1959	2 март 1960	31 декември 1960	от 17 декември 1985:	1990 – 2000 ^[15]^[16]
С-101	№ 352	1 октомври 1959	15 април 1960	21 декември 1960	от 14 февруари 1986:	1990 – 2000 ^[15]^[16]
С-212 ^[17]	№ 353	29 ноември 1959	31 май 1960	21 декември 1960	от 5 февруари 1973: Димитровски комсомол 82 Виктория 82	5 септември 1990 ^[18]
С-128	№ 354	11 март 1960	20 юли 1960	29 декември 1960	от 26 юли 1991: СС-128	24 август 1993
С-4	№ 355	14 юни 1960	17 декември 1960	18 септември 1961	от 5 февруари 1987: Mumbata S01	1990 – 2000 ^[15]^[16]
С-7	№ 361	25 ноември 1960	28 февруари 1961	17 септември 1961	от 17 март 1983: № 011	1989 година
С-11	№ 362	25 ноември 1960	15 април 1961	30 септември 1961		24 юни 1991
С-28	№ 363	29 декември 1960	21 юни 1961	23 декември 1961	от 17 март 1982: № 010	1989 година
С-49	№ 364	29 март 1961	27 юли 1961	31 декември 1961	от 26 юли 1991: СС-49 от 5 декември 1995: ПЗС-50	10 юли 1995 ^[19]	Плаваща зарядна станция ^[20]
С-57 ^[21]	№ 365	23 май 1961	20 август 1961	27 декември 1961	от 5 юли 1973: Ленински консомол 81 Победа 81	1990 година	Превърната в музей

633Л: В периода между 1967 и 1969 година се разработва вариант на проект 633, известен като проект 633Л. Целта е да се подобри обтекаемостта на корпуса и изпитание на нова хидроакустична станция. Като част от проекта С-350 се модернизира до 633Л ^[22].
633КС (алт. 6333): През 1978 година С-128 се модернизира с цел възможност за изстрелване на ракети на кратки разстояния ^[23]. Подобренията засягат предимно носовата част на подводницата.
633РВ: Подводниците С-49 и С-11 се модернизират в края на 70-те началото на 80-те години на 20 век, с цел изпитанието на съветските противокорабни ракети (Водопад и Ветер). Тези варианти са известни като 633РВ ^[24].

Две от запазените подводници проект 633, произведени в "Судостроительное предприятие „Кра́сное Со́рмово“ имени А. А. Жданова":

Слава 84
ПЗС-50

Произведените в Китай подводници от тип 033, имат следните номера на корпуса ^[25]:

№126, 128, 136 – 154, 160 – 165, 170 – 173, 175, 176, 208 – 230, 234 – 236, 237‡, 238, 239, 245 – 250, 254 – 256, 267 – 270, 272, 281 – 283, 290 – 294, 343 – 346, 349, 777

‡ Този номер не е посочен в източника, но е изложен във ВМС музея (中国海军博物馆) в Циндао, провинция Шандун.

237 „Великата стена“
във ВМС музея в Циндао
250

Съвременни и бивши оператори на подводници от проект 633

Съветският съюз и по-късно Русия са разполагали с 20 подводници проект 633. Тези плавателни съдове не са в състава на бойната част на флота, като една или две подводници се използват като неподвижни тренировъчни площадки. Голяма част от произведените подводници са предоставени на флотове от други страни.
Китай се счита, че е разполагал с 84 подводници от този тип по време на Студената война. Повечето са излезли от въоръжение и към 2009 година едва 8 се използват за тренировъчни площадки ^[5].
Северна Корея разполага с около 22 подводници от този тип, повечето местно производство с китайски части ^[26]. Четири са внесени директно от Китай и са базирани на западния бряг.
България разполага с една подводница от проект 633, последната от четири внесени от Съветския съюз. Последната българска подводница, "Слава", беше подарена на община Варна и изключена от състава на ВМФ на България.
Египет разполага с четири подводници, от общо осемте подводници от този тип, китайско производство ^[27]. Шестте внесени руски подводници проект 633, не са на въоръжение.

Бивши оператори:

Алжир е свалил от въоръжение двете подводници проект 633, внесени от Съветския съюз.
Мианмар е притежавал 2 подводници на въоръжение от 1998 година за кратък период.
Сирия между 1995 и 2000 година е свалила от въоръжение трите подводници проект 633, внесени от Съветския съюз.

Инциденти, свързани с подводници от проект 633

На 11 януари 1962 година, пожар на борда на съветската подводница Б-37 е причина за експлозията на наличните торпеда и смъртта на дежурния екипаж ^[28]. В непосредствена близост до кея на Б-37 е разположена и подводница от проект 633 с означение С-350, която е тежко поразена от експлозията. 11 души екипаж на С-350 загиват при инцидента ^[28].
На 16 април 2003 година загива целият екипаж от 70 души на китайската подводница 361 (китайска разновидност на проект 633, или тип 033 Ming) ^[29]. Причината за инцидента е невъзможност за изключване на дизеловите двигатели след потапяне, което консумира наличния кислород на борда ^[29].