Пиер Рестани (на френски: Pierre Restany) е международно признат френскихудожествен критик, куратор и културен философ.[1] Инициатор и теоретик на движението на „Новия реализъм“ (Nouveau réalisme) от началото на 1960-те години.
През 1996 г. е член на международното жури на „Триенале на живописта“ в София.
След завръщането си във Франция през 1949 г. следва в лицея „Анри IV“ и в университети във Франция, Италия и Ирландия. Още при първата си среща с Ив Клайн през 1955 г. Рестани става негов сподвижник.
Lyrisme et Abstraction, Milan, Ed. Apollinaire, 1960
Manifeste des Nouveaux Réalistes, 1968
2 изд., Paris, Éditions Dilecta, 2007
Avant-Garde du XX-e siècle, avec Pierre Cabanne, Paris, Balland, 1970
Katarsis, в съавторство с Магдалена Абаканович, 1987
Voyages de Ginzburg, Monographies, Paris, Julien Blaine, 1980
Le Nouveau Réalisme, Paris, Union générale d'éditions (coll. 10/18 Série S), 1978
Източници
↑Henry Périer, Pierre Restany, le prophète de l'art, Éditions Cercle d'Art, septembre 2013
Kristine Stiles & Peter Selz, Theories and Documents of Contemporary Art: A Sourcebook of Artists' Writings (Second Edition, Revised and Expanded by Kristine Stiles) University of California Press 2012, текстове на Рестани на с. 352 – 355.
Le Demi-siècle de Pierre Restany, collectif, Richard Leeman (dir.), Éditions des Cendres, Paris, 2009