Ожеро е роден в предградието Сен Марсо, Париж, в семейството на продавач на плодове. Записва се в армията на седемнадесетгодишна възраст, при карабинерите. Прочува се като забележителен фехтовач и дуелист, но трябва да напусне Франция, след като при свада убива офицер. Служи в руската армия срещу Османската империя, но скоро избягва в Прусия и се записва в гвардията, от която също дезертира и достига границите на Саксония. В периода 1788 – 1791 г. е на служба в неаполитанската армия и пребивава временно в Португалия, но събитията на Френската революция отвеждат Ожеро обратно във Франция.
Но именно битката при Кастилионе (5 август 1796 г.) е тази, в която доказва качествата си. Генерал Жан Батист Марслен описва Ожеро като обнадеждаващ дори самия Бонапарт в неясната ситуация преди сражението (макар че мемоарите на Марслен трудно могат да се причислят към най-надеждните източници и безспорно превъзходството на Бонапарт като стратег е това, което прави победата при Кастилионе възможна). Наполеон накратко сумира качествата на Ожеро така: Притежава изобилие на кураж, характер, твърдост, енергия; кален е в битките; обичан от войниците; и има късмет в начинанията си.
Ожеро взима малко участие в Брюмерския преврат (ноември 1799 г.) и не се отличава в последвалата Рейнска кампания. Въпреки това, благодарение на категоричната си вяра в успехите на Наполеон, при установяването на Първата империя получава маршалски жезъл (19 май1804 г.).
По времето на Наполеоновите войни
По време на подготовката за нахлуване в Англия, Ожеро командва лагер в Брест. Когато Наполеон отменя атаката, поради нарастващата заплаха от страна на Австрия и Русия, лагерът е преобразуван в VII корпус на Великата армия. По време на Войната на Третата коалиция, маршалът и корпуса му са натоварени със задачите по охраната на комуникациите на армията и влизат в схватки при Констанц и Брегенц.
В началото на 1807 г. маршалът се разболява от треска и на 7 февруари, в битката при Ейлау, се налага да бъде поддържан на коня си, но продължава да ръководи действията на корпуса с обичайната си смелост. Войските му са унищожени почти нацяло, като самият Ожеро получава рана, от която никога не се възстановява напълно.
На 19 март 1908 г. му е дадена титлата херцог на Кастилионе, наследствена победна титла в чест на победата му през 1796 г., която гарантира на наследниците му ранг на херцози, до отмирането им през 1915 г. Всъщност Ожеро няма наследници от брака си с Аделед Жозефин дьо Шаванж (1789 – 1869 г.), а титлата е наследена от неговите племенници.
След прехвърлянето си в Каталония, Ожеро печели няколко успеха, но опетнява името си с жестокости. В кампаниите в Русия (1812 г.) и Саксония (1813 г.) ръководството му може да се опише като малко над посредствено. Преди Битката при Лайпциг (октомври 1813 г.), Наполеон го упреква, че вече не е Ожеро от Кастилионе; на което маршалът отговоря: Върнете ми старите войници от Италия, и ще ви покажа, че съм.
През 1814 г. маршалът командва армията на Лион и бездействието му му навлича обвинения в разбирателство с австрийските нашественици. Впоследствие, Ожеро служи при завърналия се крал Луи XVIII, но, дори след пререканията си с Наполеон, преминава към него по време на Стоте дни. Императорът обаче отказва услугите му и го обвинява като предател на Франция.
Луи XVIII, при възстановяването си на трона, лишава маршала от звание и пенсия. Пиер Ожеро умира в имението си в Ла Усайе. Погребан е в гробището Пер Лашез.
Източници
Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.
Литература
((fr)) Koch, Mémoires de Masséna
((fr)) Bouvier, Bonaparte en Italie
((fr)) Count A. F. Andreossi, La Campagne sur le ..., 1800 – 1801
((fr)) Baron A. Ducasse, Précis de la campagne de ... de Lyon en 1814
((fr)) Marbot, Mémoires
((en)) Elting, Colonel John R. Napoleon's Marshals. New York: Macmillan, 1987.
((en)) Boycott-Brown, M. „The Road to Rivoli, Napoleon's First Campaign“, London, Cassell, 2001
Източници
↑Michel Cadé, « Augereau (Charles, Pierre, François) », in Nouveau Dictionnaire de biographies roussillonnaises 1789-2011, vol. 1 Pouvoirs et société, t. 1 (A-L), Perpignan, Publications de l'olivier, 2011, 699 p. (ISBN 978-2-908866-41-4)
.jpg)
.svg)
