Пиѐр Еманюѐл (на френски: Pierre Emmanuel) е френски поет и журналист.[1]
Биография
Роден е на 3 май 1916 година в Ган като Ноел Матийо. Малко по-късно родителите му емигрират в Съединените щати и той е отгледан от свой чичо в Лион. Завършва Лионския университет, след което работи като учител и започва да пише стихове, през 1940 година публикува първата си стихосбирка. По време на Втората световна война участва в Съпротивата, а след нейния край дълго време оглавява американската секция на „Ер Те Еф“. През 1968 година е избран за член на Френската академия, но през 1975 година се отказва от членството си, след избора на Фелисиен Марсо, когото обвинява в колаборационизъм по време на войната.
Пиер Еманюел умира на 22 септември 1984 година в Париж.
Библиография
- Élégies (1940)
- Tombeau d'Orphée, Éd. Poésie 41, Pierre Seghers (1941)
- Jour de colère (1942)
- Combats avec tes défenseurs, Éd. Poésie 42, Pierre Seghers (1942)
- Sodome (1944)
- Vercors 1944
- Cantos 1944
- La liberté guide nos pas (1945)
- Le Poète fou
- Mémento des vivants (1944)
- Poésie, raison ardente (1947)
- Le Poète et son Christ
- Qui est cet homme (1947)
- Car enfin je vous aime
- Babel (1951)
- L'ouvrier de la onzième heure (1953)
- La Colombe
- Visage Nuage
- Versant de l'Âge
- Évangéliaire
- Le Goût de l'un
- La Nouvelle Naissance
- La Face Humaine
- Le monde est intérieur (1967)
- Jacob (1970)
- Sophia (1973)
- La Vie Terrestre
- Tu (1978)
- Le Livre de l'Homme et de la Femme, трилогия: Una ou la Mort la Vie, Duel, L'Autre
- L'Arbre et le Vent
- Les Dents serrées
- Le Grand œuvre, Cosmogonie (1984)
Бележки
Нормативен контрол | |
|---|
|
