PROFILBARU.COM

Петър Дикиджиев
	Петър Дикиджиев
български архитект реставратор
Роден	27 декември 1942 г. (81 г.) Скопие, Царство България
Националност	България
Учил в	Университет по архитектура, строителство и геодезия
Работил	архитект, реставратор
Семейство
Баща	Стефан Дикиджиев
Майка	Кераца Висулчева
	Петър Дикиджиев в Общомедия

Петър Стефанов Дикиджиев е български архитект, реставратор.

Биография

Произход и образование

Дикиджиев е роден на 27 декември 1942 г. в Скопие, Царство България,^[1] където родителите му, художниците Стефан Дикиджиев и Кераца Висулчева, са пратени да учителстват. След края на Втората световна война, от 1945 г. нататък израства в Стария Пловдив. През 1967 г. Петър Дикиджиев завършва архитектурния факултет на ИСИ.^[2]

Професионално развитие и кариера

Привлечен е в ИПК, Национален институт за паметници на културата впоследствие като съосновател на пловдивска група с ръководител арх. Младен Панчев (проф., д-р по-късно, автор на градоустройството на АИРезерват Старинен Пловдив), 1969.^[2] Проектант и методически ръководител на 70 обекта из шестте тракийски окръга в периода до 1985 г., измежду които дузина по-съществени са: Ламартинова къща, Балабанова къща, къща Бирдас, Данова къща, Чалъкова къща, къща Георгиади, къща Черноземски, къща Месробович, къща Хиндлиян, Славейкова къща и др.^[3]

Специализира реставрация и консервация в Рим в ICCROM на ЮНЕСКО през 1975 г.^[2] Поради тенденцията към имитация в реставрацията; както и поради обезлюдяването на Стария град и изселването на коренните стари семейства, приема назначение за старши съветник по архитектура и градоустройство в Министерството за градско развитие и жилища в Адис Абеба, Етиопия (1985 – 1989).^[2]

После е архитект към етиопското Министерство на здравето до 1991 г., след което е изпратен от ЮНЕСКО в Кралство Бутан за построяване на 12 основни интернат-училища в стръмни терени, където работи от 1992 до 1995 г. вкл.

След 1999 г. се мести в Ню Йорк и работи на свободна практика.^[2]

Съставител и преводач от италиански език на анализи от проф. Бруно Дзеви, събрани в книгата „Архитектурни предизвикателства“ (1984, „Наука и изкуство“).^[2]

Публикува статии в списанията „Архитектура“ и „Музеи и паметници“, изнася доклади на конференции, пленери и биеналета.

През 1996 г. е приет в Международния съвет за паметниците и местата ICOMOS.^[2]