Параскева Епиватска (на гръцки: Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославнасветица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.
За разграничаване от другите светици на име Параскева или Петка, тя е наричана по свързани с нея топонимиПараскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка) / Млада / Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.
Храмът в Яш, където се съхраняват останки на св. Параскева
Живее през втората половина на Х в.[4] Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989 – 996 г., на 80 – 81 г.) е канонизиран като светец.[2] Параскева почива след него, вече в новия век, на възраст поне 85 години.[5]
Според житията ѝ Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.
Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване (вероятно около 950-955 г.) и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата света Мария Египетска, тя се установява в Йорданскатапустиня и живее там много години до старостта си.
Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка (въпреки че всъщност е родена там, тя само като дете е живяла в този град, преди последното си заселване).
Почит
Преданията за отшелническите подвизи на Параскева довеждат до появата на култ към нея.
Жития на Света Петка
Неизвестен местен книжовник съставя нейно кратко житие на гръцки. Тъй като не е съобразено с каноните, по поръка на константинополския патриархНиколай IV Музалон (1147 – 1151) дяконВасилик написва ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Света Параскева е известна по онова време главно в пределите на Византийска Тракия.
Още по времето на цар Иван Асен II е съставено нейно житие на български, написан е разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново[6]. Най-големият връх в увековечаването на св. Параскева Търновска е написаното от Патриарх Евтимий житие (ок. 1385 г.) – новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
Съдба на мощите
Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини (ангели, херувими, серафими), и помолила да извадят мощите ѝ, в резултат на което те били извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново през 1230-те години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска“. В Търновград мощите остават до османските нашествия в България. Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич. Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и до днес (2023 г.) в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“[4].
Посвещения
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.
Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия. Считана е за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово, където ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина[7].
.jpg)
