Патриарх Евтимово е разположено в сърцето на Горнотракийската низина, там където замират последните гънки на величествените Родопи. Намира се на 28 км югоизточно от Пловдив на 12 км от Асеновград, и на 12 км от Първомай. През селото минава пътят Пловдив-Асеновград-Първомай. Землището граничи със селата Дълбок извор, Избеглии и Конуш, Златовръх и Нови извор. Релефът е предимно равнинен, с хълмисти възвишения в околностите – предимно на юг и югоизток. Климатът е умерено континентален с изразено Средиземноморско влияние. В селото обичайно падат по-малко валежи, отколкото в околните селища и затова се смята че то се намира в суха зона. Специфичните климатични и релефни особености са изключително благоприятни за развитието на лозарството. Отглеждат се предимно сортовете Асеновградски Мавруд и Памид. В близкото минало черноземните почви в селото се наричали „карасулук“ – черноводни. Подпочвената вода се повдигала есенно време на 50 см под нивото, а лятно време слизала до 3 м. Къщите строели „коляно над земята“, на един етаж; поради близката подпочвена вода изби нямало.
История
Старото име на селото е Пранга. То е основано около 1743 г. За името на село Пранга има няколко предания, в едното се твърди, че то идва от тежката кал, която става по време на дъжд и тежи на краката като пранги. Според другата версия селото било чифлик на някой си турчин, който се провинил в нещо, та бил затворен и окован в пранги. Оттам чифликът му се нарекъл „Прангаджиевий“ чифлик, където преди повече от 200 години се заселили първите жители на с. Пранга.
Но най-убедителната версия е, че турчинът-чифликчия, който е притежавал около 3000 дк. земя, довеждал да я обработват българи-затворници оковани във вериги – на турски „пранги“. Беят бил доволен от работата им и ги освобождава. Това били първите заселници на селото. Турци и Българи ги наричали Прангаджии и от там и името на селото – Пранга.
„В турско време Пранга било от най-бедните села в „Конушка нахия“ (община), почти цялото се препитавало с „гюнлюкчийска“ (надничарска) работа по бейските чифлици. След Освобождението бейските земи преминават в ръцете на пранговските жители. Но те самите попадат в ръцете на „станимашките лангиря“ – лихвари. От ноктите на „лангирята“ ги отървава основаното още през 1897 г. кооперативно дружество „Съгласие“. Пранговци са едни от първите селяни в Асеновградско, които решават да затворят селските кръчми.“
„Гласоподаванията в селото по време на общински избори ставали „за“ и „против“ чрез фасулени и царевични зърна. Фасулът —„за”, царевицата – „против“.“ „Асеновград в миналото. Исторически очерк“. Николай Хайтов.
Че селото е „младо“, се вижда и от обстоятелството, че и сега се знае кои родове откъде са дошли: Московци и Запушевци – от с. Искра, Първомайско, Алагоговци – от Брястово, Гоговци – от Сусам, Димовци – от Дълбок извор и т.н. и т.н.
През 1393, след падането на България под Османска власт и превземането на столицата Търново, Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. По пътя си турските стражи го прекарват през земите на днешното село Патриарх Евтимово. Тогава той е бил целият окован във вериги. Останал е да нощува в местността. Какви думи е казал тогава на тукащните хора, никой не знае, но едно е неоспоримо – Той посял семето на чисто родолюбие в тази плодоносна Българска земя и никой, никога не е успял подир това да го изкорени, въпреки жестоките изпитания, въпреки превраттностите на времето. След Освобождението в чест на великия просветител, оставил своята диря и в историята на селото, то е кръстено на неговото име – Патриарх Евтимово.
Религии
Паметникът на Св. Патриарх Евтимий в селото, открит през 2019
Православни християни – 100%
Църквата „Св. Константин и Елена“
Културни и природни забележителности
Изглед към Патриарх Евтимово от север
В чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, в центъра на селото, в красивия парк сред хубавата зеленина и красиво оформените алеи и тревни площи се изгражда чешма наречена „Гергана“. На 1 юни1990 г. в селото е Празник. Стекло се е цялото население, дошли са от всички кътчета на България родените в селото. Старата баня е реконструирана и превърната в музей, благодарение даренията на всички жители на селото. Музейната сбирка отразява историята и поминъка на селото, неговото развитие и всички по-важни събития станали от възникването му до наши дни. В центъра на селото се намира църквата „Св. св. Константин и Елена“ – построена през 1857 г. и е обявена за Паметник на културата. Жителите на селото са превърнали честването на този християнски празник като празник на селото, който се празнува всяка първа събота от месец юни.
Редовни събития
Всяка година през първата събота на юни се организира традиционен събор по случай празника на селото.
Иван Фиданчев (1927 – 1995), български контраадмирал
Други
В днешно време селото наброява около 549 жители, като в събота и неделя и през празничните дни жителите се увеличават. Земята е върната на нейните собственици и се обработва от земеделска кооперация „Съединение“, както и от частни стопани. Отглеждат се предимно зърнено – житни култури, слънчоглед, зеленчуци, лозя и др.
Селото е с изградена инфраструктура – 90% от улиците са асфалтирани има водопровод и канализация.
Селото е много добре уредено с кметство, църква, собствена здравна служба, поща, читалище, библиотека, музей, два хранителни магазини, магазин за домашни потреби и железария. В миналото е имало и действащо училище, до което е изградено кино с голям киносалон на два етажа.
