30 ноември1782 – предварителен договор между САЩ и Великобритания
20 януари1783 – предварителен договор между Великобритания и Франция
2 септември – предварителен договор между Великобритания и Нидерландия (окончателният текст е сътласуван на 20 май 1784 г.)
3 септември – 3 поредни договора (между САЩ и Великобритания, между Британия и Франция и между Британия и Испания)
Договор между САЩ и Великобритания
Този договор е ратифициран от Конгреса на Конфедерацията на 14 януари 1784 г. и от британския крал Джордж III – на 9 април 1784 г. Размяната на ратификационните грамоти е в Париж на 12 май 1784 г.
Договорът има 10 члена:
Великобритания признава на Тринайсетте колонии качествата суверенитет и независимост, т.е. признава ги за държава, като се отказва от всякакви претенции към управлението, територията и собствеността им;
Признават се задължението за изплащане на законно възникналите дългове към кредиторите на всяка от страните;
Конгресът на Конфедерацията се задължава „убедително да препоръча“ на отделните щати да приемат решения за изплащането на компенсации за конфискуваната собственост на лоялистите;
САЩ се задължават да предотвратяват по-нататъшна конфискация на имуществото на лоялистите;
Освобождават се военнопленниците от двете страни, като британската армия се извежда от САЩ, въздържайки се от повреждане и унищожаване на американската собственост (включително негрите-роби);
Териториите, завладени от страните след подписването на предварителния договор от 30 ноември 1782 г., подлежат на връщане без компенсации;
Ратификацията на договора трябва да се извърши в рамките на 6 месеца от подписването му.
На практика някои части от споразумението не се изпълняват, като това за изплащане на парично обезщетение на лоялистите, а тяхната собственост продължава да конфискува от САЩ. Някои от щатите приемат решения да не бъдат парично обезщетявани британските поданици, а британската армия се изтегля с черните роби. [1].