Параолимпийски игри[1] (на английски: Paralympic Games) са спортно събитие за атлети с двигателни, сетивни и интелектуални увреждания. Провеждат се на всеки четири години след Олимпийските игри и се организират от Международен параолимпийски комитет. Името „Параолимпийски“ е образувано с помощта на гръцкия предлог „παρά“ („до“, „заедно с“) и така се обозначава, че събитието се провежда паралелно на Олимпийските игри.
История
Параолимпийските игри започват след края на Втората световна война, когато д-р Лудвиг Гутман въвежда спорта като метод за рехабилитация на ранени войници и цивилни. Скоро в клиниката му „Стоук Мандвил“ в Англия пациентите започват да се занимават и със състезателни спортове. На 28 юли1948 година, когато се откриват Олимпийските игри в Лондон, д-р Гутман организирал първото състезание за атлети на инвалидни колички. Нарекъл състезанието "Игри „Стоук Мандвил“". Скоро към начинанието се присъединили и чужденци и така през 1952 година се създава Международния комитет на игрите „Стоук Мандви“. През 1960 година се провеждат първите Параолимпийски игри веднага след Олимпийските в Рим. Събитието имитира Олимпийските игри и в него участват 400 атлети от 23 държави.
От 1988 година Параолимпийските игри се провеждат в същия град като Олимпийските игри, три седмици след приключването им и на същите терени.
Състезатели с церебрална парализа – в категорията влизат и атлетите с мозъчни травми, удар и подобни проблеми на равновесието, координацията или мускулния контрол
Състезатели с интелектуални затруднения (неактивна)
Les Autres (на френски: останалите) – за състезатели, които не попадат в другите категории; в категорията попадат и малките хора, състезателите с множествена склероза и вродени деформации на крайниците.
.svg){kind=logo}
