PROFILBARU.COM

	Папуняк
	Upupa epops epops
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
клон:	Тероподи (Theropoda)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Птици носорози (Bucerotiformes)
семейство:	Папунякови (Upupidae)
род:	Папуняци (Upupa)
вид:	Папуняк (U. epops)
	Научно наименование
	Upupa epops Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Папуняк в Общомедия
	[ редактиране ]

Папуняк, наричан още Евразийски папуняк или Циганско петле (Upupa epops) е птица от семейство Папунякови. Среща се и в България.^[2]

Физически характеристики

Дължината на тялото – 28 – 29 cm.
Размах на крилете – около 45 – 46 cm.
Тегло – 50 – 80 гр.
Полов диморфизъм – слабо изразен.
Оперение – характерна за него е качулката, която е от подвижни дълги пера, които изправя в знак на емоции, дори и в полет.
Полет – вълнообразен, подобен на този на дневните пеперуди.
Гласът му е „уп-уп-уп“, откъдето идва и латинското му наименование Upupa.
Само мъжкият пее.

Разпространение и биотоп

В Европа (включително и в България), Африка и Азия. Предпочита полупустинни области, степи, поляни, овощни насаждения, осеяни нарядко с дървета области. Сечта и липсата на стари дървета с хралупи за гнездене прогонват постепенно папуняка от обичайните му местообитания. През месец септември се отправя към Африка на малки групички за зимуване.

Начин на живот и хранене

Храни се предимно с дребни безгръбначни и най-вече скакалци, щурци и попови прасета. По-едрите разкъсва с удари с човка и понякога ловко подхвърля във въздуха и улавя. Сред природата, когато се храни с естествената си храна, може и да не пие вода. Като предимно степна птица, понякога се „къпе“ в пепел и никога във вода. Основният конкурент за гнездовата база на папуняка е обикновеният скорец и, тъй като той е по-едър, папунякът отстъпва.

Размножаване

Моногамни птици.
Гнездо – евразийският папуняк гнезди в дупки, хралупи, покриви на изоставени селскостопански постройки и други; сменя мястото си на гнездене всяка година. Гнездото е застлано много бедно с клонки и други подходящи материали; то издава силна и лоша миризма.
Яйца – 4 – 9 броя.
Мътене – трае 15 – 18 дни и се извършва и от двамата родители. Отначало мъти само женската, а мъжкият я храни. По време на мътенето женската и след това излюпилите се малки отделят силен миризлив секрет от специални жлези, който служи да отблъсква неприятелите им.
Отглеждане на малките – малките се излюпват почти голи и напускат гнездото на 20 – 27 дневна възраст.

Допълнителни сведения

На територията на България, както и в повечето европейски страни, е защитен от закона вид.

Галерия

Папуняк в защитена зона Мост на Арда, Източни Родопи, България
Папуняк в защитена зона Мост на Арда, Източни Родопи, България

Източници

↑ Upupa epops (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Bird, J., Butchart, S. Upupa epops // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 октомври 2010. (на английски)