Иван Николов Георгиев Принц Папа Жан, известен с псевдонима си Папа Жан, е български художник и писател авангардист, творящ в областта на живописта, колажите, графиката и кинематографията. Творчеството му преминава през много и различни периоди.
Биография
Иван Николов Георгиев е роден на 8 септември 1957 г. в Асеновград. Бил е социален служител, бетонджия, залесител, комсомолски секретар, икономист (завършил Стопанската академия в Свищов). От първата си жена Мария има две дъщери и внуци.
След завършване на образованието си през 1981 година, Папа Жан е отдаден на изкуството. Става колекционер на икони и картини и започва да учи живопис в Асеновград, след това в Москва, при руския педагог и художник-реалист Виктор Федорович Бугай.[1]
В периода 1994 - 2000 г. Папа Жан рисува и организира свои изложби в България и Русия. През 2000 г. в Москва той се жени за Алла Павловна Красникова.
През периода 1999 – 2000 г. Папа Жан е преподавател по езотеризъм и екстра-сензорна медиаторика в Международната академия на алтернативните науки в Москва[2]. На 21 март 2000 г. Папа Жан получава званието академик и ордена „Новая Элита России“, връчен му от Евгения Давиташвили – Джуна.
На 23 декември 2020 г. Папа Жан умира от COVID-19.[3] [4]
Творчество
Основно поле за изява на автора е живописта. През годините той създава стотици портрети, натюрморти и пейзажи. Популярни стават портретите му на известни личности, сред които Иво Карамански, Лили Иванова, Боби Михайлов, Джуна, Владимир Висоцки, Алла Пугачова и дори арабски шейхове. [5] Автор е на над 2000 картини.[6] Според самия Папа Жан неговите картини се доближават до стила на Рембранд. [7] Въпреки че името му се свързва със скандали от жълти издания, професионализмът му е признат в художествените среди. В лекцията си „Изкуството след Прехода“, кураторът Илина Консулова го нарича „една от най-светлите арт фигури на Прехода – Маестро Принц Папа Жан“.[8]
Папа Жан изгражда репутация на ексцентричен художник, като организира своя подводна изложба, изложба във въздуха и изложба с горящи картини. [9] Най-сензационна е изложбата му през 1994 година във Варна, където той разпродава всичките двеста картини в експозицията. [10]
По-важни творби:
- „Ванга. Взорът на пророчицата“ – масло на платно (1997)
- „Смъртта на Титаник“ – масло на платно (1997)
- „Портрет на Владимир Висоцки“ – масло на платно (1995)
Автор е на четири книги, издадени в периода 1994 - 2013 година. [11] Първата от тях, „Всемирна галерия“, е в съавторство със Стефан Кръстев, под псевдонима Джон Стивън.
През 2010 г. съвместно с режисьора Александър Бурмов, Папа Жан завършва документалния филм в три части „Сезоните и лудостите на гения“. [12]
Библиография
Източници
- ↑ Биография на Виктор Бугай ((ru))
- ↑ Биография на Джуна в Peoples.ru ((ru))
- ↑ Известният художник Папа Жан почина от COVID-19 на 63 години, 24chasa.bg, 29 декември 2020 г.
- ↑ Ковид погуби ексцентричния Папа Жан, Агенция Стандарт, 29 декември 2020 г.
- ↑ Еми Мариянска, Принц Папа Жан - на 62, за "греховете на мълчаливото съвършенство", Impressio, 11 септември 2017.
- ↑ Надежда Семерджиева, Папа Жан е единственият художник на форума в НДК, в-к „Пари“, 1 октомври 1997.
- ↑ „Папа Жан нарисува портрети на шейхове“, в-к „Пари“, 1 януари 1998 г.
- ↑ „Изкуството след Прехода“, пърформанс-лекция на Илина Консулова, сайт на СУ.
- ↑ Папа Жан е единственият художник на форума в НДК, Дневник, 1 октомври 1997.
- ↑ На чаша чай с Папа Жан, Дневник, 1 февруари 2001.
- ↑ Папа Жан представи „Книгата на любовта”, Новините на NOVA, 18 септември 2013 г.
- ↑ Сезоните и лудостите на гения
Вижте също
Външни препратки
- Официален сайт на Папа Жан
- Илка Катрева, „Папа Жан в Гинес, Здравко Минев в затвора“[неработеща препратка], „Черно море“, Варна, бр. 957, 23 февруари 2001 г.
- Малина Трашлева, „На чаша чай с Папа Жан“[неработеща препратка], „Черно море“, Варна, бр. 957, 23 февруари 2001 г.
- Митко Новков, „Папа Жан с баретката“, в-к „Култура“, бр. 3 (2886), 28 януари 2011 г.
Нормативен контрол | |
|---|
|
