Тя е жена с много остър интелект и има важна роля в двора на Гонзага. По молба на Бернардин от Сиена, който я посещава през 1418 г.[1], строи около 1420 г. църквата с прилежащия манастир „Санта Паола“ в Мантуа, поръчана за францисканските кларисинки, в който се оттегля след смъртта на съпруга си през 1444 г.
Датата на раждането ѝ условно се счита 1393 г. За детството на Паола не се знае почти нищо. Голямо влияние върху формирането ѝ оказва личността на баща ѝ – поет и кондотиер, който носи прозвището „Малатеста на сонетите“ (на итал. Malatesta dei Sonetti). През целия си живот тя поддържа близки отношения с роднините си и им помага с каквото може.[2]
Брак с Джанфранческо I Гонзага
На 22 август 1409 г. в Пезаро е сключен брачен договор между Паола Аниезе и Джанфранческо (* 1395, † 1444) от Дом Гонзага, пети капитан на народа и първи маркграф на Мантуа от 1433 г. Съюзът продължава традицията на браковете между двата рода. Маргерита, покойната майка на младоженеца, също произхожда от Дом Малатеста, господари на Римини. В замяна на зестра от 5000 златни флоринa Паола се отказва от правата си на наследство. На 18 януари 1410 г. в Мантуа се състои официалната брачна церемония. Скоро след сватбата тя получава двоен герб, който включва гербовете на домовете на нейния баща и съпруг.[3][4][5]
Въпреки че Паола предава на потомците на Дом Гонзага гърбица – генетичен дефект, характерен за членовете на Дом Малатеста[6][7]) и проблемите със зестрата на булката,[8] чието изплащане продължава през целия ѝ живот, бракът е щастлив.[2]
Двамата имат седем деца. През 1423 г. Паола и нейният съпруг канят хуманиста Виторино де Рамбалдони, известен също като Виторино да Фелтре, в Мантуа и той става учител и наставник на децата им. За целта му предоставят сградата на танцовия дом (на итал. Ca' Zoiosa), в който хуманистът основава школа.[2][9][10]
Паола защитава мира в семейството и в случай на конфликти между съпруга и децата си по всякакъв начин допринася за тяхното помирение. Така с нейните усилия най-големият ѝ син Лудовико е възстановен в правата си на наследство. Когато най-малката ѝ дъщеря Чечилия предпочита живота на монахиня пред изгодния брак с бъдещия херцог на УрбиноОдантонио да Монтефелтро, с което предизвиква гнева на баща си, Паола се съгласява с избора ѝ и я подкрепя, но я благославя за монашеския ѝ обет едва след смъртта на съпруга си. И в двата случая маркграфинята разчита на подкрепата на учителя на децата си, с когото я свързва силно приятелство.[2]
Маркграфиня
Според съвременниците Паола има остър ум и силен характер. Тя е усърдна домакиня и внимателно следи всички приходи и разходи на семейството, както свидетелстват запазените записи в нейните счетоводни книги. Тя помага на съпруга си да укрепи властта на Дом Гонзага в Мантуа. Успява да се отърве от влиятелната фамилия Албертини, чиито членове са съветници на съпруга ѝ. През 1413 г., в конфликт между партия, водена от Карло и ПандолфоМалатеста, срещу проимперската и антивенецианска партия, водена от Карло Албертини, капитанът на народа и господар на Мантуа е склонен да застане на страната на императора, за да получи титлата „маркграф“. Но на 26 март 1414 г. неочаквано е открит заговор, ръководен от сем. Албертини, които възнамеряват да изгонят сем. Гондзага от Мантуа. След това Джанфранческо изоставя своите съветници и заема провенецианска позиция. Конфискуваното от него имущество на заговорниците укрепва финансовото положение на Гонзага. От така получените средства господарят на Мантуа дава на съпругата си значителна награда в дукати за помощта ѝ при разкриването на заговора.[2][4][11] От този момент нататък Паола е единственият му съветник. Той поверява управлението на феода на нея, когато отсъства по военни и политически дела във Венецианската република. Самата Паола се радва на голямо уважение от Венеция, както се вижда от тържествения прием, организиран в нейна чест от Сената на Венецианската република в Падуа.[2][12]
Паола също насърчава близките отношения между Мантуа и Светия престол. По време на нейното управление папитеЙоан XXIII и Мартин V посещават града през 1414 – 1419 г. Още по-близки са отношенията ѝ с францисканските монаси. Паола допринася за разпространението на обсервацията в манастирите на ордена на територията на Сеньория Мантуа. След среща с Бернардин от Сиена през 1418 г. в манастира „Св. Франциск“ в Мантуа тя основава манастира „Корпус Кристи“ в града, прехвърляйки го на монахините-кларисинки.[13] Изграждането на манастира е извършено с благословията на папа Мартин V, който издава шест були по този повод. По същото време, до манастира, тя строи църквата „Св. Паола“. По нейна покана по време на Великия пост през 1420 г. Бернардин от Сиена проповядва в Мантуа. След това Паола, след като получава още осем були, основава три манастира на монахините кларисинки и четири манастира на францисканските монаси, придържащи се към обсервация.[2][14][15]
На 6 май 1433 г., с указ на император Сигизмунд, който е в Парма на път за Рим, съпругът ѝ Джанфранческо става първият маркграф на Мантуа. След него Паола получава титлата „Маркграфиня на Мантуа“.[2][4]
Последни години и смърт
Паола Малатеста в монашеско расо зад Барбара Гонзага: детайл от фреска на Андреа Мантеня (1474) в Залата на младоженците в Херцогския дворец на Мантуа
След смъртта на съпруга си през 1444 г. тя се оттегля в манастира „Корпус Кристи“, който става известен като манастира на Св. Паола по името на църквата към него. Синът ѝ Лудовико, който наследява баща си, ѝ осигурява прилична месечна издръжка. Най-малката ѝ дъщеря Чечилия, монахиня, вече е в този манастир.
През последните години от живота ѝ здравословните ѝ проблеми се влошават. Последният запис за нея е от пролетта на 1452 г. Точната дата на смъртта ѝ не е известна. Запазен е запис на опис на личното имущество на Паола през юли 1453 г., което ни позволява да заключим, че тя е починала в Мантуа в самото начало на 1453 г. Тя е погребана в църквата „Св. Паола" в монашеско расо, според нейното завещание. В Мартирологията на францисканците тя е почитана като блажена[16]. Въпреки че самата Паола не дава монашески обети, нейна праправнучка става монахиня в основания от нея манастир „Св. Паола“ и приема името ѝ.[17]
Джанлучидо Гонзага (* 1421, Мантуа; † 11 януари 1448, Черезара), венециански патриций, студент по право в Павия и апостолически протонотариус. След смъртта на баща си става господар на Волта, Кавриана, Черезара, Сан Мартино Гузнаго (дн. подселище на Черезара), Пиубега, Родиго и Кастеларо;
Чечилия Гонзага (* 1426, Мантуа; † 3 ноември 1451, Мантуа), венецианска патриция, монахиня в манастира „Санта Киара“ в Мантуа
↑Knox L. S. Creating Clare of Assisi: Female Franciscan Identities in Later Medieval Italy. — Leiden: BRILL, 2008.
↑Rosenberg C. M. The Court Cities of Northern Italy: Milan, Parma, Piacenza, Mantua, Ferrara, Bologna, Urbino, Pesaro, and Rimini. — Cambridge: Cambridge University Press, 2010. — P. 149. — 423 p
↑Ward J. Women in Medieval Europe 1200—1500. — London: Routledge, 2016
↑Hickson S. An. Women, Art and Architectural Patronage in Renaissance Mantua: Matrons, Mystics and Monasteries. — London: Routledge, 2016. — P. 94. — 204 p
