Ото Нагел (на немски: Otto Nagel, 1894 – 1967 г.) е германскиживописец и график, един от най-известните художници в ГДР, организатор и ръководител на Германската академия на изкуствата, майстор на градския пейзаж и жанровите сцени. Известен е най-вече със своите картини, изобразяващи Берлин.
По време на Първата световна война Нагел попада в наказателен лагер, защото отказва да изпълняват военна служба. През 1919 г. рисува първата си картина, под влияние на творчеството на Август Маке. През 1920 г. Нагел става член на Комунистическата партия. През 1922 г. съвместно с Ервин Пискатор организира Общество за помощ на художниците. От 1928 до 1932 г. е редактор в сатиричното списание „Ойленшпигел“ („Eulenspiegel“).
През 1933 г. Нагел е избран за председател на Националната федерация на художниците в Германия, но ден по-късно нацистите анулират избирането му. Много от картините му са определени като „упадъчни“ и унищожени.
През 1950 г. е удостоен с Националната премия на ГДР. През 1957 г. е удостоен с Наградата „Гьоте“ на град Берлин. Участва в създаването на Германската академия на изкуствата в Берлин и от 1956 до 1962 г. заема поста президент на академията. През 1967 г. е удостоен с Наградата „Кете Колвиц“.
Гробът на Ото Нагел в Централното гробище „Фридрихсфелд“ в Берлин
Умира на 12 юли1967 г. в берлинския район Бисдорф.
Литература
Erhard Frommhold, Otto Nagel. Zeit, Leben, Werk, Berlin, 1974
Wolfgang Hütt, Welt der Kunst – Otto Nagel, Henschelverlag. Kunst und Gesellschaft, Berlin, 1984
Heinz Lüdecke, Künstler der Gegenwart 1 – Otto Nagel, VEB Verlag der Kunst, Dresden, 1959
Gerhard Pommeranz-Liedtke, Otto Nagel und Berlin, VEB Verlag der Kunst, Dresden, 1964
Leben und Werk (Geleitwort von М. Schroeder). B., 1952.
Отто Нагель. Кэте Кольвиц. М.: Изобразительное Искусство, 1971
