Основно училище със засилено трудово обучение е вид основно училище, съществувал в България между 1966 и 1991 година.
Първото училище от този вид е създаденото като експеримент през 1966 година Обединено училище „Пенчо Славейков“ в пловдивския цигански квартал Столипиново. В него професионалното обучение е засилено за сметка на общообразователните предмети. Просветната администрация отчита този формат като успешен, със значително подобряване на посещаемостта и процента на завършили, и през следващите десетилетия са създадени няколко десетки подобни училища – в началото на 90-те години те са 31 с 18 хиляди ученици. Въпреки отчетените успехи тези училища създават и значителни проблеми – завършилите ги ученици нямат достатъчна подготовка, за да продължат образованието си. В същото време заради ранната си възраст – 13 – 14 години – те не могат да започнат да работят. През 1990 – 1991 година основните училища със засилено трудово обучение преминават към общите програми на основните училища в страната.[1]
Бележки
- ↑ Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 180 – 181.
