Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница.
Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (на английски: Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde),[1] накратко Оскар Уайлд е ирландскидраматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на XIX век, по време на късновикторианскатаАнглия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт.
Родителите на Уайлд са успешни англо-ирландски интелектуалци в Дъблин. Той е привърженик на философията на естетизма. След университета, Оскар Уайлд се премества в Лондон и след успеха си, заживява в модерни, културни и социални кръгове. Хапливото му остроумие, безупречните му дрехи и блестящото му умение да води разговор го правят една от най-известните личности на неговото време. Пише драмата „Соломе“ през 1891 г. на френски език докато е в Париж.
Макар да е сред най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество заради непристойно поведение. Осъден е на две години затвор и тежък труд, от 1895 до 1897 г. При освобождаването си незабавно заминава за Франция, без да се завръща в Ирландия или Великобритания. Умира в Париж на 46-годишна възраст.
Биография
Произход и детство
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин като второто от трите деца на сър Уилям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Джейн Уайлд под псевдонима Сперанца (на италиански: speranza – надежда) пише поезия за революционното движение „Млада Ирландия“ и през целия си живот е ирландски националист. Тя също има интерес към нео-класицизма, който си личи от картините и бюстовете в нейния дом. Уилям Уайлд е един от водещите ирландски очни и ушни хирурзи и през 1864 удостоен с рицарско звание. Той също пише книги за археологията в Ирландия и селския фолклор. Оскар Уайлд е кръстен в местната англиканска църква Свети Марк.
Освен децата от съпругата си, сър Уилям Уайлд става баща на три извънбрачни деца преди да се ожени. Това са Хенри Уилсън и сестрите Емили и Мери Уайлд, които не са от майката на Хенри. Сър Уилям признава бащинството на незаконните си деца и осигурява образованието им.
Преди да тръгне на училище на деветгодишна възраст, малкият Оскар получава домашно образование от учител французин и възпитателка германка, които го учат на родните си езици. След това учи в колежа „Тринити“ от 1871 до 1874, където е приет със стипендия. През тези години се заражда интересът му към гръцката литература. В „Тринити“ Уайлд спечелва множество отличия, след което продължава образованието си в Оксфорд, където също получава стипендия, за да продължи изучаването на класическа литература и философия.
Университетски години
В Оксфорд той проявява влечение към масонството, а след като започва редовно да посещава католически литургии и дори пътува до Рим, където получава аудиенция от папа Пий IX, след която остава напълно изумен, Уайлд изпитва желание да стане католик. Това решение е прието остро от баща му, който го заплашва със спиране на средствата, които му предоставя за образованието. Оскар урежда всичко относно кръщенето си, но в последния момент се отказва, запазвайки интерес към католическите богослужение и литургии за цял живот.
Във времето, през което Оскар Уайлд учи в Оксфорд, той става известен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира. Той ходи с дълга коса, въпреки че от време на време играе бокс, открито презира „мъжествените“ спортове и украсява стаята си с пера от паун, лилии, слънчогледи, син порцелан и други предмети на изкуството. Някои елементи у тези естети, към които се причислява Оскар Уайлд, предизвикват презрение, но тяхното сантиментално отношение към света и показно облекло стават отличителни белези. Уайлд веднъж претърпява физическа атака от страна на четирима свои състуденти и, изненадвайки всички, се справя с тях собственоръчно. До третата си година в Оксфорд Уайлд вече е започнал да изгражда образа си в обществото. Той не приема образованието си в университета като единствен път към знания и това негово отношение предизвиква временното му изключване, след като закъснява с около един месец започването на семестъра заради кратко пътешествие в Гърция.
В Оксфорд Уайлд също се среща с двама писатели, които имат силно влияние върху цялото му творчество. Това са Уолтър Пейтър и Джон Ръскин. Патър е автор на книга за историята на Ренесанса, в която той описва идеите си, че трябва да се обръща най-голямо внимание на чувствителността на човека към изкуството и в която той се опитва да възкреси отношението към изкуството от Античността. Тази книга Уайлд винаги носи със себе, той знае наизуст части от нея и тя заражда чувството му за отдаденост към изкуството. Джон Ръскин от своя страна насочва творчеството на Уайлд. Ръскин не приема идеите на Пейтър и твърди, че значението на изкуството се крие в потенциала му да подобрява обществото. Оскар с интерес посещава лекциите на Ръскин и дори се включва в проекта му да превърне стара заблатена алея в красив път с цветя около него, което е проява на изключително уважение от страна на младия Уайлд, на когото не му се отдава нито ранното ставане, нито физическия труд.
През ноември 1878 г. Оскар Уайлд завършва като бакалавър на изкуствата с отличие.
Писателска кариера
След завършването си Уайлд се връща в Дъблин. Там той отново среща своята приятелка от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878 г. Уайлд е разочарован, пише ѝ, че си спомня „двете години – най-сладките години от моята младост“, които са прекарали заедно. Също споменава намерението си да „се завърне в Англия, сигурно за дълго“. Така и прави – отпътува през 1878 г. и след това посещава Ирландия само два пъти за кратко.
Оскар Уайлд, 23 май 1889 г.
Несигурен какво да прави, той пише на свои познати, търсейки свободна позиция в Оксфорд и Кембридж, но неуспешно, и се установява в Лондон. Следващите години прекарва там, в Париж и в САЩ, където пътува и изнася лекции. Пишейки стихотворения още от времето, когато е учил в „Тринити“, през 1881 г. Уайлд издава първия си сборник „Стихотворения“. Книгата като цяло е добре приета, още на следващата година започва да се разпространява от различни издатели, но все пак сборникът не се харесва от всички. От Оксфорд обвиняват Уайлд в плагиатство, а сатиричвното списание „Пънч“ осмива младия писател.
Във викторианскаАнглия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове – Сирил и Вивиън. Въпреки това Уайлд продължава с екстравагантното си за времето поведение. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва интимна връзка. На 15 май1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.
Уайлд и лорд Алфред Дъглас през 1893 г.
След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник“ са неговата изповед De Profundis (1897) и поемата Балада за Редингската тъмница (1898).
Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември1900 г., забравен от всички и беден като просяк. Останките му са положени в гробището „Пер Лашез“ в Париж.
Творчество
През 1881 г. излиза първият му сборник Стихотворения, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като „изкуствени и неискрени“.
След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882 – 1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. Женски свят. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета Идеи, романи и др.
Отпечатването на романа Портретът на Дориан Грей (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от успеха на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които са:
Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак.
