Общото копривщенско настоятелство е благотворителна и просветна организация в град Копривщица.
Общото Копривщенско настоятелство е сдружение с идеална цел, регистрирано като неправителствена организация. Създадено е през 2005 година от група местни ентусиасти.[1]
Председател от основаването на Настоятелството до декември 2011 г. е Огнян Палавеев, когато е издигната кандидатурата на ген. Динчо Карамунчев. Той е избран от настоятелите за нов председател на тази неправителствена организация. Партньори са Копривщенско гражданско настоятелство с председател проф. Искро Косев са и църковните настоятелства към храмовете „Свети Николай“ и „Свето Успение Богородично“ с техните председатели, Младежкото настоятелство, Училищно настоятелство към СУ „Любен Каравелов“, Копривщица, Пловдивско настоятелство на дружеството „Тодор Каблешков“, Читалищно настоятелство Народното читалище в Копривщица, Фондация „Копривщица“, Фондация „Тодор Каблешков“ и Литературния кръжец „Димчо Дебелянов“.[2]
Според професор Искро Косев, основателят на Общото Копривщенско настоятелство то има за цел да организира и стимулира за изграждането на обхватна система от инициативи за да да се включват в тях гражданите на Копривщица. По този повод настоятелството организира през май 2014 г. Национален Копривщенски събор „Единение 1876“, придружен от научен форум.[3]
Националният събор на българското народно творчество, който през 2015 година има 50-годишен юбилей, е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО. Идеята за това е предложена през 2005 година от Общото копривщенско настоятелство. То започва издаването на вестник „Копривщенци“. В брой 1-ви на вестника е публикувано писмо до Министерството на културата и туризма с копие до Министерството на околната среда и водите и Министерството на външните работи, в което е отправено предложение за разглеждането на кандидатурата на град Копривщица за вписване в Индикативната листа на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО като архитектурен и природен резерват и Център за нематериално културно наследство, относно провеждането на Националните събори за автентичен фолклор и утвърждаването му като републикански град-музей, като предпочитана дестинация, обект на международен туризъм.[4]
Източници
