Общ съюз на работниците (на испански: Unión General de Trabajadores, UGT) е испански профсъюз, основан през 1888 г. в Барселона от Пабло Иглесиас. Първоначално той има марксистка, а след това реформаторска социалдемократическа ориентация.
Общият съюз на работниците, под ръководството на Франсиско Ларго Кабайеро, който оглавява и PSOE след смъртта на Иглесиас, има голямо политическо влияние по време на Втората република, с над милион членове. Преди и по време на Гражданската война в Испания профсъюзът се противопоставя на анархисткия конкурентен профсъюз, Националната конфедерация на труда. Поради вътрешни разногласия Кабайеро подава оставка като генерален секретар на UGT след 1937 г.
По време на диктатурата на Франсиско Франко Общият съюз на работниците е в нелегалност и провежда своите конгреси в изгнание в Тулуза. Той е легализиран през 1977 г. след смъртта му и днес е най-големият профсъюз в Испания, конкуриращ се по отношение на броя на членовете с комунистическите Работническа комисия и далеч пред анархо-синдикалистките Обща конфедерация на труда и Национална конфедерация на труда.
Освен собствените си профсъюзни дейности Общият съюз на работниците действа като агенция за набиране на персонал и предоставя помощ на работници в затруднено положение, включително имигранти.
Литература
Жукова, Е. М. Советская историческая энциклопедия. — М.: Советская энциклопедия. 1973–1982.