Една група организми имат общ произход, ако имат общ прародител. В съвременната биология е общоприето схващането, че всички живи организми на Земята произхождат от общ прародител или обща древна генна банка. [1]
Всички познати форми на живот са изградени въз основа на една и съща фундаментална биохимична организация: генетична информация, кодирана в ДНК, транскрибирана в РНК под действието на протеиновите и рибонуклеиновите ензими, след това преведена в протеини чрез изключително сходни рибозоми, с източници на енергия АТФ и НАД. Освен това генетичният код („преводната таблица“, по която ДНК-информацията се превежда в протеините) е почти идентична при всички познати форми на живот, от бактериите до човека, с незначителни местни разлики. Резултатите от анализа на тези малки различия също говорят за наличието на общ универсален произход.[2]
Сходства, неутрални спрямо естествения отбор
Сходства, които не са свързани с еволюцията и следователно не са плод на конвергенция, са трудно оспорими доказателства за теорията за универсалния общ произход. Става въпрос за две области: секвенциите на аминокиселините и ДНК-секвенциите. Протеини с една и съща пространствена структура не се нуждаят от идентични секвенции от аминокиселини. Всяка ирелевантна сходимост е доказателство за общ произход. В някои случаи, съществуват няколко кодона (ДНК триплети), които кодират една и съща аминокиселина. По този начин, ако два вида използват един и същ кодон на едно и също място за определяне на една аминокиселина, която може да се представи от повече от един кодон, това е доказателство за наличието на близък общ произход.
Филогенетични дървета
Друго важно доказателство е възможността да се състави подробно филогенетично дърво (т.е. „родословно дърво“ на видовете), изобразяващо групите организми и техните общи прародители. Традиционно в началото тези дървета са били съставяни по морфологични методи (въз основа на сходства във външния вид, в ембрионалното развитие и т.н.). Тези дървета се съставят въз основа на молекулярни данни (сходства или разлики в генните и протеиновите секвенции). Всички методи дават независимо един от друг сходни резултати, въпреки че по-голямата част от генетичната изменчивост не оказва влияние на външните морфологични белези. Фактът, че филогенетичните дървета, съставени с използването на различен вид информация, са почти идентични, е мощно доказателство за наличието на общ произход. [3]
Източници
↑Най-ранните форми на живот вероятно са обменяли генетичен материал по начин, аналогичен на хоризонталния генен трансфер между бактериите. По тази причини най-ранния общ прародител по-скоро е представлявал генна банка, отколкото един-единствен организъм.
↑Robin Knight et al. Rewiring the keyboard: evolvability of the genetic code // Nature Reviews - Genetics 2 (1). 2001. с. 49–58.