Обсада на Дръстър (1279)

Обсада на Дръстър
Въстание на Ивайло
Военни действия по време на въстанието на Ивайло (1277-1280)
Информация
Период	1279 г.
Място	Дръстър, (днес Силистра)
Резултат	Българска победа Обсадата е вдигната
Страни в конфликта
Втора българска държава Златна Орда Византийска империя
Командири и лидери
Ивайло Касим Бег Михаил Глава Тарханиот
Сили
български войски, предвождани от Ивайло татарски и византийски обединени сили
Жертви и загуби
неизвестно неизвестно

Обсадата на Дръстър е военно действие, предприето от татарски и византийски войски с цел залавянето на Ивайло и превземането на крепостта, завършило с неуспех.

След като се справил с византийците, Ивайло заедно с войската си се насочила на север, тъй като татарите изпратили военни отряди против него. Ивайло не разполага с достатъчни сили и решава да се укрепи в Силистренската крепост, където е обсаден в продължение на 3 месеца.^[1] От сведенията на византийския поет Мануил Фил е известно, че Ивайло е обсаден в Дръстър, което показва, че в определен момент византийският главнокомандващ Михаил Глава Тарханиот се присъединява към силите на Ногай.^[2] Според византийския историк Георги Пахимер:

„

Той (Ивайло) не можеше да избегне не променливата съдба, на която надменно приписваше всичко, и затова бе известено, че е бил победен от тохарците (татарите)...

“

Византийците се възползват от ситуацията и влизат в Търново и поставят Иван Асен III за цар на България. Две години по-късно Ивайло успява да отблъсне татаро-ромейските сили и заедно с войската си се насочва към Търново и го подлага на обсада. В отговор на действията на селския цар Михаил VIII Палеолог изпраща отряд от 10 000 души ръководени от пълководеца Мурин, но край Девина войската е разбита.

Източници

1. Андреев, Йордан. Българските ханове и царе, от Хан Кубрат до Цар Борис III. Велико Търново, Абагар, 2015. ISBN 978-619-168-118-1. с. 213.
2. Павлов, Пламен, Владимиров, Георги. Златната Орда и българите. София, Българска история, 2021. ISBN 978-619-7496-90-1. с. 77.