Обикновена хвойна

Обикновена хвойна

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) отдел: Иглолистни (Pinophyta) клас: Иглолистни (Pinopsida) разред: Бороцветни (Pinales) семейство: Кипарисови (Cupressaceae) род: Хвойна (Juniperus) секция: J. sect. Juniperus вид: Обикновена хвойна (J. communis)

Научно наименование

Juniperus communis Linnaeus, 1753

Разпространение

Обикновена хвойна в Общомедия

[ редактиране ]

Хвойна с две поколения шишарки

Дървовидна Juniperus communis subsp. communis

Обикновената хвойна^[2] (Juniperus communis), наричана също синя хвойна, е вид иглолистно растение от семейство Кипарисови (Cupressaceae). То е най-разпространеният вид дървовидно растение в света. Среща се в Северното полукълбо от субарктическите области до планините на около 30° северна ширина в Северна Америка, Европа и Азия.^[3]

Физически характеристики

Размерът на обикновената хвойна варира значително от разклонен близо до земята храст до дърво с височина 10 m. Листата ѝ са остри иглички, групирани в прешлени по три, зелени на цвят, с единична бяла ивица по вътрешната повърхност. Растението е двудомно, като мъжките и женските шишарки са разположени на различни растения, а опрашването се извършва от вятъра. Семенните шишарки наподобяват плодове. Първоначално те са зелени, като за 18 месеца узряват до пурпурно-черно с тънък син филм по повърхността. Формата им е сферична, диаметърът е 4-12 mm и обикновено имат три, по-рядко шест, слети една с друга люспи, всяка с по едно семе. Семената се разпространяват с изпражненията на птици, които ядат месестите шишарки. Мъжките шишарки са жълти, дълги 2-3 mm и окапват малко след като разпръснат полена си през март-април.^[4][5][6]

Класификация

Както може да се очаква от широкото разпространение на обикновената хвойна, тя има много разновидности с няколко нива на подразделяне на вида. Разграничението между различните таксони все още е несигурно, като има разминавания между генетичните и морфологичните данни.^{[4][7][5][6][8][9][10][11]}

• Juniperus communis subsp. communis – Обикновена хвойна. Обикновено изправен храст или малко дърво; дълги иглички – 8–20(–27) mm; дребни шишарки – 5–8 mm, обикновено по-къси от игличките; среща се при на малки до средни географски ширини в умерения пояс.
  • Juniperus communis subsp. communis var. communis – Европа, по-голямата част от Северна Азия
  • Juniperus communis subsp. communis var. depressa Pursh – Северна Америка
  • Juniperus communis subsp. communis var. hemisphaerica (J.Presl & C.Presl) Parl. – планините в Средиземноморието
  • Juniperus communis subsp. communis var. nipponica (Maxim.) E.H.Wilson – Япония (несигурна класификация, често се разглежда като разновидност на Juniperus rigida)
• Juniperus communis subsp. alpina (Suter) Čelak. – Сибирска хвойна (syn. J. c. subsp. nana, J. c. var. saxatilis Pallas, J. sibirica Burgsd.). Обикновено разпрострян по земята храст; къси иглички – 3–8 mm; големи шишарки – 7–12 mm, обикновено по-дълги от игличките; среща се в субарктичния пояс и при големи надморски височини в умерения пояс.
  • Juniperus communis subsp. alpina var. alpina – Гренландия, Европа и Азия
  • Juniperus communis subsp. alpina var. megistocarpa Fernald & H.St.John – Източна Канада (разграничаването от var. alpina е спорно)
  • Juniperus communis subsp. alpina var. jackii Rehder – западните части на Северна Америка (разграничаването от var. alpina е спорно)

Някои ботаници разглеждат subsp. alpina като таксон от по-нисък ранг – Juniperus communis var. saxatilis Pallas^[5] или Juniperus communis var. montana. Други класификации, главно в Източна Европа и Русия, понякога приемат сибирската хвойна за отделен вид - J. sibirica Burgsd. (syn. J. nana Willd., J. alpina S.F.Gray).^[12]

Употреба

Обикновената хвойна се използва в градинарството като декоративен храст, но е твърде дребна за промишлено производство на дървен материал. В Скандинавия дървесината на хвойната традиционно се използва за изработване на малки съдове за млечни продукти, както и на дървени ножове за масло.

Стипчивите месести шишарки на хвойната са твърде горчиви, за да се ядат сурови, но изсушени се използват за подправка на месо, сосове и плънки. Обикновено те първо се натрошават, за да изпуснат аромата си. Използват се и за ароматизиране на алкохолни напитки, като джин, нидерландската и белгийска национална напитка йеневер или словашката национална напитка боровичка.

В De materia medica на Диоскорид, фармакологична енциклопедия от 1 век, шишарките на хвойната са описани като противозачатъчно средство.^[13]

Източници

1. Juniperus communis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 22.
3. Conifer Specialist Group 1998. Juniperus communis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 май 2009. (на английски)
4. Rushforth, K. (1987). Conifers. Helm ISBN 0-7470-2801-X.
5. Adams, R. P. (2004). Junipers of the World: The genus Juniperus. Victoria: Trafford. ISBN 1-4120-4250-X.
6. Arboretum de Villardebelle: Juniperus
7. Flora Europaea: Juniperus communis
8. Adams, R. P., Pandey, R. N., Leverenz, J. W., Dignard, N., Hoegh, K., & Thorfinnsson, T. (2003). Pan-Arctic variation in Juniperus communis: Historical Biogeography based on DNA fingerprinting. Biochem. Syst. Ecol. 31: 181-192 pdf file Архив на оригинала от 2008-12-17 в Wayback Machine..
9. Adams, R. P., & Pandey, R. N. (2003). Analysis of Juniperus communis and its varieties based on DNA fingerprinting. Biochem. Syst. Ecol. 31: 1271-1278. pdf file Архив на оригинала от 2008-12-17 в Wayback Machine.
10. Adams, R. P., & Nguyen, S. (2007). Post-Pleistocene geographic variation in Juniperus communis in North America. Phytologia 89 (1): 43-57. pdf file Архив на оригинала от 2008-12-17 в Wayback Machine.
11. Den Virtuella Floran: Juniperus communis distribution
12. Association Ecosystem (Russia): Juniperus sibirica
13. Riddle, J. M. (1992). Contraception and abortion from the ancient world to the Renaissance, p. 31. Harvard University Press.