Обикновена манатарка |
|
Природозащитен статут |
Незастрашен[1] |
Класификация |
|
Научно наименование |
Bull., 1782 |
Синоними |
- Boletus clavipes Pilát & Dermek, 1974
- Boletus elephantinus With., 1796
- Boletus olivaceobrunneus Zeller & F.D.Bailey, 1935
- Boletus persoonii Bon, 1988
- Boletus quercicola Singer, 1978
- Boletus slovenicus Smotl., 1951
- Boletus solidus Sowerby, 1814
- Boletus venturii Bon, 1986
- Boletus edulis var. clavipes Peck, 1889
- Suillus citrinus Kuntze, 1898
- Boletus edulis subsp. trisporus Duncan & Watling, 1974
- Leccinum edule Gray, 1821
- Leccinum elephantinum Gray, 1821
- Boletus edulis subsp. clavipes Singer, 1947
- Boletus edulis var. albus E.-J.Gilbert, 1931
- Boletus edulis var. citrinus E.-J.Gilbert, 1931
- Boletus edulis subsp. betulicola Hlaváček, 1994
- Boletus edulis subsp. slovenicus Hlaváček, 1994
- Boletus edulis var. abietis Schiemek, 1921
- Boletus edulis var. arcticus Hlaváček, 1994
- Boletus edulis var. arenarius H.Engel et al., 1983
- Boletus edulis var. betulicola Vassilkov, 1948
- Boletus edulis var. communis Alb. & Schwein., 1805
- Boletus edulis var. grandedulis D.Arora & Simonini, 2008
- Boletus edulis var. laevipes Massee, 1892
- Boletus edulis var. ochraceus A.H.Sm. & Thiers, 1971
- Boletus edulis var. piceicola Vassilkov, 1948
- Boletus edulis var. pseudopurpureus Murr, 1918
- Boletus edulis var. quercicola Vassilkov, 1948
- Boletus edulis var. quercus Schiemek, 1921
- Boletus edulis var. tuberosus Pers., 1801
- Boletus betulicola Pilát & Dermek, 1974
- Boletus reticulatus var. albus Hlaváček, 1994
- Boletus reticulatus var. citrinus Hlaváček, 1994
- Boletus edulis f. betulicola Vassilkov, 1966
- Dictyopus edulis Quél., 1886
|
Обикновена манатарка в Общомедия |
[ редактиране ] |
Обикновената манатарка, още меча гъба, самунка или само манатарка[2] (Boletus edulis), е вид гъба от род Манатарки.
Вид
При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслиненозелени тръбички. Такъв е и цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 cm. Стъблото расте до 20 cm височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 kg.
Събиране
Това е една от най-разпространените в България диви гъби. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени.
Гъбата се среща най-често в широколистни гори, но не е изключение и в иглолистни. Развива се в симбиоза с дърветата.
Събира се ежегодно заедно с пачия крак по всички планини. Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно за сушене под слънцето. Консумират се и пресни.
Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливите:
Манатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо трябва да се избягват. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus). Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е неприятно горчива на вкус.
Галерия
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|