Обикновената калуна[1] (Calluna vulgaris) е единственият вид в род Calluna в семейство Пиренови (Ericaceae). Това е нискорастящ многогодишен вечнозелен храст, растящ до 20 до 50 сантиметра висок, рядко до 1 метър или повече[2].
Етимология
Специфичният епитет на латински: vulgaris означава „обикновен“. Обикновената калуна се отличава от пирена по това, че венчето и чашката са от четири части, вместо от пет.
Разпространение и местообитание
Среща се широко в Европа и Мала Азия на кисели почви в открити слънчеви места и на умерена сянка. Това е доминиращото растение в повечето пустоши и мочурища в Европа, както и в някои блатисти и кисели борови и дъбови гори. То е толерантно към паша и се регенерира след случайни изгаряния и често се управлява в природните резервати и нискотревни терени чрез паша на овце или говеда.
Обикновената калуна е силно разклонено растение, от чиято основа прорастват множество издънки. Има фини листенца и нежни цветчета. Има дребни листа, с форма подобна на шило, светло зелен цвят и керемидообразно, плътно подреждане около клончетата. Цветовете чу са розови или бели, във формата на камбанка, висящи, с къси дръжки и срещуположно разположение по клончетата. Събрани са в гроздовидни съцветия. Цъфти през месеците юли-октомври. В образуваното плодче семенцата са дребни, с овална форма.
Фолклор
Според ирландска номадска група и шотландци, бялата обикновена калуна носи късмет.[3]
Приложение
Презирана до 19-ти век заради асоциациите си с най-суровата бедност в селските райони, нарастването на популярността на обикновената калуна може да се сравни с модата на алпийските растения. Това е много популярно декоративно растение в градините и за озеленяване, в зони без варовик, където ще вирее, но е много трудно да расте в по-малко кисела почва.[4]
Растението е медоносно.[5] Някои го употребяват и за щавене на кожи.
Сортове
Има много именувани сортове, избрани за вариации в цвета на цветята и за различен цвят на листата и навици на отглеждане.[6]
↑„In favorable conditions, old plants can grow to the height of a man, and have hidden many a fugitive,“ remarks Alice M. Coats, British Shrubs and Their Histories (1964) 1992, s.v. „Calluna“.