Обикновеният пащърнак (Pastinaca sativa) е кореноплодензеленчук, сроден с моркова. Корените му приличат на тези на моркови, но са с по-светъл цвят и имат по-силен вкус.
Описание
Pastinaca sativa
Пащърнакът представлява двугодишнотревисто растение, което през първата година развива перести листа на дълги дръжки, а през втората – голо цветоносно стебло, до 1 метър височина. Цъфти през периода юни – август. Цветовете му оформят сложни сенници с по 8 – 12 главни лъча, всеки цвят се състои от пет златистожълти венчелистчета. Плодът е странично сплеснат, разпадащ се на две половинки с ципести ръбове.[1]
Разпространение
Растението е разпространено на територията на цяла Европа, в България – до около 1600 метра надморска височина. В диво състояние се среща из ливади и влажни тревисти местности.[1]
Употреба в кулинарията
Както морковът, така и пащърнакът произлиза от Евразия и се употребява за храна още от Древността. За разлика от миналото, обаче, когато е бил масово отглеждан зеленчук, в наши дни пащърнакът е заменен до голяма степен с картофите. Изключение все още правят единствено Великобритания, Полша и скандинавските страни. В Северна Америка е пренесен от 17 в. Пащърнакът може да се вари или пече, използва се в яхнии, супи и гювечи.
От биологично активните вещества в пащърнака най-подробно е изследван пастинацинът – фурокумарин с химически състав CHgO, почти неразтворим във вода и слабо разтворим в спирт. Той има:
съдоразширяващо действие върху коронарните съдове (по-слабо до никакво върху периферните съдове),
спазмолитично действие спрямо гладката мускулатура на храносмилателния тракт,
Терапевтичното му вътрешно приложение е при сърдечни неврози, стенокардия и колики. Външно под форма на разтвор (ксанторин) се прилага при витилиго (депигментация на кожата) поради установеното свойство на бергаптена и ксантотоксола, да стимулират образуването на меланин.[1]
Източници
↑ абв„Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, „Медицина и физкултура“, София, 1982
