Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Северна Македония, част от Община Гьорче Петров.
География
Селото е разположено на един километър западно от столицата Скопие и на практика е квартал на града.
История
В края на XIX век Ново село е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ново село живеят 208 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие до 1903 година цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 27 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря Българската екзархия на Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война 2 души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ново село (Novoselo) като село с неясен етнически състав.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ново село два пъти – веднъж като българско село и веднъж като село с неясен етнически състав.[7]
Според преброяването от 2002 година Ново село има 8349 жители.[8]
В селото има манастир „Свети Архангел Гавриил“.
Личности
- Родени в Ново село
Георги Николов (около 1840 – ?), български хайдутин, действал в района на Скопска Черна гора през 70-те години на XIX век[9]
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 октомври 2007
- ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 30.
