Новата атическа комедия възниква между 4 и 3 в. пр.н.е. Това е комедия за характерите в живота на обикновените хора.
Характеристики
Сюжет
Трудно е да се открие от къде точно заема сюжета си новата комедия, но се знае, че любовните фабули и начините за създаване на превратности са заети от Еврипид. Сюжетът се състои от ограничен брой основни ситуации, от които фабулата е комбинация. Най-честите фабулни версии са повтарящи се случки между заплаха или пречка по пътя на благополучието и постигането му. Обикновено щастливото събитие е любов в семейството, а фабулата е свързана с преодоляването на трудностите за сключване на брак на влюбената двойка. Сюжетът е стандартно построен от ситуация на затруднение, следвана от ситуация на благополучие. Той отговаря и удовлетворява определен вкус. Сюжетът произвежда благополучие – щастлив е всеки, който го заслужава. Сюжетиката на новата комедия напомня за сюжетиката на трагедията.
Типове характери
Човекът в новата атическа комедия е постоянен персонаж маска, определящ характера и реакциите му. Новата комедия разполага със сравнително голям брой маски – девет типа старци, единадесет вида юноши, седем разновидности от роби и седемнадесет типа жени на различна възраст и седем маски на хетери. При определянето на типа се смесват психологични, социални и нравствени критерии. Ситуациите множат типовете в новата комедия. Характерът на човека определя съдбата му. За да узнаят съдбата на героя, на зрителите им е достатъчно той да се появи на сцената. Основното събитие – щастието, няма отношение към отделния характер. За постигане на благополучието е нужно единствено определеният човек да е добър и честен. Главният тип характер в комедията може да се определи само от заглавието на произведенията. Например: „Самовлюбеният“, „Недоверчивият“, „Човеконенавистник“, и др.
Автори
Най-голямото име в този период е това на Менандър, който създава строгата комедия, смесваща комичното и умъдреното, но той не е единственият автор на комедии от това време. Важно е да се отбележи, че Менандър не се покрива с периода на новата атическа комедия. Други изявени автори са:
- Филемон – авторът, който е стоял най-близо по дух до Менандър.
- Дифил – автор на сто комедии. Характерното за него е, че осмива хетерата си.
- Филипид – толкова ценен от Лизимах, че владетелят освобождава атински пленници по негова молба.
- Аполодор – автор, от когото Теренций заема Формион.
Литературата на Елинизма
Елинизмът не разполага с понятие за литературата, затова е трудно да се определи определен възглед, който би бил характерен за цялата епоха. През елинизма заниманието с литература се счита за дейност, по-висша от житейската практика. В 4 в. пр.н.е. писаният текст започва да се превръща в запис, складира се в библиотеки и се чете. Елинизмът не разполага с твърдо понятие за художественост, с критерии за различаване на художествената от нехудожествената литература. Смята се, че художественото е един вид всичко написано в стих или в проза, имитираща стиховата реч, а останалото е нехудожествено. През елинизмът може да се пише на всякаква тема. Елинистическият писател разполага с по-голяма свобода в избора на един или друг жанр. Независимо че по-голямата част от опазеното се отнася към върховния слой на елинистическата литература, то също не е напълно еднотипно. При Менандър има моменти на масов вкус, докато Калимах и Теокрит отговарят на изтънчените разбирания за литература, другаде може да се спори – такъв е случаят с Херондас. Много от епиците, от които са останали само названия на произведения и фрагменти, навярно са писали непретенциозно, за масовата публика. Характерното за върховата градска елинистическа литература през 3 в. пр.н.е. е гордеенето със своето време, пораждащо спорове около ценностите в традицията и около своеобрания реализъм. За този слой е типично свободното отношение към литературното наследство и свободния избор на жанрови и стихови форми. Това е епоха на експериментирането над художествената форма, никъде другаде не се наблюдават такива крайности на формалната творческа реализация и никъде другаде не се достига до такъв широк диапазон в разнообразие от таланти.
Източници
Богдан Богданов. Литературата на Елинизма. София: Изд. „Анубис“, 1997
