Никифор Уран, известен още като Никифор Веста (на гръцки: Νικηφόρος Οὐρανός), е византийски пълководец, държавник и писател от последната четвърт на X и първите години на XI век, приближен на император Василий II. След победата си над претендента за престола Варда Склир през 979 г. императорът изпраща Уран в Багдад, по това време столица на династията Буиди, с мисия да накара местния владетел да предаде избягалия Склир.[1] Усилията на Уран са неуспешни и той остава пленник при Буидите години наред, а през 987 г. Склир се връща във Византия и отново вдига бунт срещу императора. След бягството си от Багдад Никифор Уран отново служи на Василий II и получава от него висшия дворцов сан магистър.[2] Играе забележима роля в българо-византийските войни от това време. През 996 г. българите начело със Самуил побеждават византийците при Солун и опустошават Гърция. С вързани ръце заради арабската заплаха от изток, Василий II назначава Уран за доместик на Запада (т.е. командващ западните войски на Империята) със задачата да се справи с българите.
В битката при Сперхей през 996 или 997 г. Уран нанася поражение на Самуил и слага край на българските нападения в Пелопонес и Солун.[1][3] През 997 г. Уран нахлува на свой ред в българските земи и ги подлага на опустошения, без да срещне съпротива.[4][5] През 1000 г., когато императорът повежда офанзива срещу България, Никифор Уран е изпратен на другия край на империята като дукс на Антиохия (в Сирия). Най-малко седем години той служи като върховен военен и административен управител по източните граници на Византия.[1] През 1001 г. разбива грузинците, нахлули в областта Тао, и поддържа мира в поверените му области. По този начин дава възможност на Василий II да съсредоточи усилията си срещу Самуил и да завладее обширни райони в България през 1001-1004 г.[1]
От писателя Никифор Уран е запазен военен наръчник („Тактика“), източник за военното дело във Византия по негово време. Принос за днешните познания за Византия има и съхранената част от кореспонденцията му.[1] Уран е автор и на агиографски текстове, в т. ч. житие на Св. Симеон Дивногорски (светец, живял през VI в. край Антиохия).[6]
Бележки
- ↑ а б в г д Holmes, C., Basil II (A.D. 976-1025), in: De Imperatoribus Romanis (2.2.2008)
- ↑ Розен, В., Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine., с. 12-14, 22, в: Библиотека Якова Кротова (2.2.2008)
- ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 659-663
- ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 668-669
- ↑ Розен, В., Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine., с. 34
- ↑ Krausmüller, D., Fainting fits and their causes. A topos in two Middle Byzantine metaphraseis by Nicetas the Paphlagonian and Nicephorus Ouranos Архив на оригинала от 2009-11-27 в Wayback Machine., in: Golden Horn. Journal of Byzantium, Volume 9, Issue 1 (2.2.2008)
