Според Жан Циглер, който е специален пратеник към Съвета на обединените нации по въпросите за борбата с глада, между 2000 и 2008 г., смъртта причинена от недостиг на храна е около 58% от общата смъртност за 2006 г. Според него:
„
В световен мащаб ежегодно умират около 62 милиона хора по разнообразни причини. Един на всеки дванадесет души страда от недохранване [3]. През 2006 година повече от 36 милиона хора умират вследствие на глад или на болести, свързани с недохранване [4].
“
Според Световната здравна организация, недохранването е основният фактор за детска смъртност, като се сочи за причина в около половината от случаите.[2] Счита се, че около 6 милиона деца умират от глад всяка година.[5] Родените деца с поднормено тегло и ограничения вътрематочен растеж в резултат на недохранване се сочат за причина за около 2,2 милиона случаи на смърт при деца. Недостатъчно или напълно липсващо кърмене са причина за допълнителни 1,4 милиона смъртни случаи при невръстни деца. Други последици от недохранването, като липсата на витамин А или цинк са причина за допълнителни 1 милион смъртни случаи. Недохранването през първата година от човешкия живот е с необратими последици. Недохранените деца са с влошено здраве и имат по-ниски показатели в рамките на образованието си. Техните деца също са с тенденция да бъдат по-дребни. Недохранването може да предизвика или да повиши риска от редица заболявания, като острото недохранване може да е единствената причина за смърт.[2]
Причини
Недохранването увеличава риска от инфекции и инфекциозни заболявания. Жертвите на недохранването по-трудно се сдобиват с храна, печелят пари и се образоват, поради липсата на енергия и хранителни вещества. Функциите на мозъка също биват засегнати от недостига на храна. В някои райони, в които дори няма чиста питейна вода, положението е още по-критично.
Неоползотворени години от човешкия живот вследствие на недохранване на 100 000 души за 2002 г. Недохранването включва: протеиново-енергийно недохранване, йоден дефицит, дефицит на витамин А, желязо-дефицитна анемия.[6]
няма данни
под 150
150 – 300
300 – 450
450 – 600
600 – 750
750 – 900
900 – 1050
1050 – 1200
1200 – 1350
1350 – 1500
1500 – 1750
над 1750
През 2010 г. има 925 милиона недохранени хора по целия свят, увеличение с 80 милиона спрямо 1990 г.,[7][8] въпреки факта че в световен мащаб се произвежда храна достатъчна да изхрани 12 милиарда души (NB данните са актуални към 2010 г.[9]
↑WHO. Physical status: the use and interpretation of anthropometry. Report of a WHO Expert Committee. WHO Technical Report Series 854. Geneva: World Health Organization, 1995.
↑Food and Agriculture Organization Agricultural and Development Economics Division. „The State of Food Insecurity in the World, 2006: Eradicating world hunger – taking stock ten years after the World Food Summit“. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2006, p. 8. „Because of population growth, the very small decrease in the number of hungry people has nevertheless resulted in a reduction in the proportion of undernourished people in the developing countries by 3 percentage points – from 20 percent in 1990 – 92 to 17 percent in 2001 – 03. (…) the prevalence of undernourishment declined by 9 percent (from 37 percent to 28 percent) between 1969 – 71 and 1979 – 81 and by a further 8 percentage points (to 20 percent) between 1979 – 81 and 1990 – 92.“.
↑Food and Agriculture Organization Economic and Social Development Department. „The State of Food Insecurity in the World, 2008: High food prices and food security – threats and opportunities“. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2008, p. 6. „Good progress in reducing the share of hungry people in the developing world had been achieved – down from almost 20 percent in 1990 – 92 to less than 18 percent in 1995 – 97 and just above 16 percent in 2003 – 05. The estimates show that rising food prices have thrown that progress into reverse, with the proportion of undernourished people worldwide moving back towards 17 percent.“.
