PROFILBARU.COM

Начална руска летопис
	Начална руска летопис
Повѣсть врємѧнныхъ лѣтъ
Автор	Нестор
Първо издание	XII век
Оригинален език	църковнославянски
Жанр	ръкопис
	Начална руска летопис в Общомедия

Началната руска летопис (на църковнославянски: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, на руски: Повесть временных лет; на украински: Повість врем'яних літ) е хроника на Киевска Рус от около 850 до 1110 г., съставена от монаха летописец Нестор първоначално в Киев около 1113 г.

Тя е запазена в няколко варианта, написани на старобългарски език в неговата руска редакция.

За разлика от други средновековни хроники, Началната руска летопис е уникална с това, че е единственият писмен източник за ранната история на източните славяни. Това е причината тя да бъде подлагана на обстоен критичен анализ. Хрониката е също и ценен пример за средновековната източнославянска литература.

Известна е и под името Повесть временных лет („Повест за изминалите години“), защото започва с това изречение.^[1]

Три редакции

Дълго време се смята, че първоначалната компилация е направена от монаха Нестор, и самата история е наричана "Несторова хроника". Сред източниците, използвани от Нестор, са по-стари, изгубени днес, славянски летописи, византийските хроники на Йоан Малала и Георгий Хамартол, фолклорни легенди, известни като билини (былини) и въприемани като един вид устно историческо повествование, викингски саги, византийски религиозни текстове, руско-византийски договори, устни разкази на военачалници и други.

Нестор работи в двора на княз Святополк II и вероятно споделя неговите про-скандинавски политически симпатии. Според някои изследователи това оказва чувствително влияние върху съдържанието на хрониката, отдалечавайки я от реалността, за да бъде използвана като източник на политически доводи. Началната част е изпълнена с анекдотични случки, указващи важността и постоянството на викингското участие в управлението на страната, като пристигането на тримата варяжки братя в Новгород, основаването на Киев, убийството на Асколд и Дир, смъртта на Олег, ухапан от змия, скрила се в черепа на мъртвия му кон, или отмъщението на княгиня Олга над древляните, убили нейния съпруг Игор I. Интересен е разказът за дейността на св.Кирил и Методий сред славяните, както и описанието на премахването на култа към Перун в Киев от Владимир Велики - отначало страстен почитател на това божество, после той се покръства.

През 1116 г. текстът на Нестор е силно редактиран от местен книжовник, известен като игумен Силвестър, добавил името си в края на хрониката. Тъй като неговият манастир се намира в земите на княз Владимир Мономах, втората редакция прославя този владетел и го поставя в центъра на последните събития в летописа. Тази версия е запазена в "Лаврентиевската летопис".

Трета редакция е направена през 1118. Тя се концентрира върху сина и наследник на Владимир, Мстислав Велики. Авторът на тази версия може би е византиец, тъй като той коригира и адаптира много от сведенията за Византийската империя. Тази редакция на хрониката е запазена в "Ипатиевската летопис".

Два ръкописа

Оригиналите на изначалната Начална руска летопис и на двете редакции са изгубени. Най-старите копия са значително по-късните Лаврентиевска и Ипатиевска летопис, така че е трудно първоначалното съдържание да бъде установено дословно.

Лаврентиевската летопис е копирана през 1377 г. от монаха Лаврентий в Нижни Новгород за местния княз Дмитрий Константинович. Тя представлява препис на изгубена хроника, съставена през 1305 г. за Михаил I, княз на Твер. Разказът стига до 1305, но по някаква причина периодите 898 – 922 г., 1263 – 1283 г. и 1288 – 1294 г. са пропуснати. Ръкописът е открит през 1792 г. от граф Алексей Мусин-Пушкин.

Ипатиевската летопис е открита в Ипатиевския манастир в Кострома от руския историк Николай Карамзин. Текстът е компилиран през 15 век, но включва ценна информация от изгубени хроники от 12 и 13 век.

Съвременни изследвания

Началната руска летопис е сред най-обстойно изследваните текстове в историята. Публикувани са множество монографии и варианти на хрониката, като първите известни са от 1767 г. Алексей Шахматов издава първият обстоен текстологичен анализ през 1908 г. По-късни изследвания, като тези на Дмитрий Лихачов, преразглеждат неговите изводи. Те се опитват да реконструират преднесторовия текст, компилиран в двора на Ярослав Мъдри в средата на 11 век.

Източници

↑ Маслев, С., Гавраилов, Г. Христоматия по история на Средните векове. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 53

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Primary Chronicle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.