Националният омбудсман на Република България е българска държавна институция, създадена по примера на други страни в Европа.
Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес. Той е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание за срок от пет години. Независим е в своята дейност и се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България.
Омбудсманът се застъпва с предвидените в Закона за омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Чрез силата на аргументите и справедливото обществено мнение, омбудсманът следва да убеди дадения административен орган да поправи работата на своята администрация, както и да отменя свои актове, с които накърнява правата на хората.
Омбудсманът не разглежда жалби и сигнали, които се отнасят до работата на Народното събрание, президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Сметната палата; осъществяването на правораздаване от съдебната власт – съд, прокуратура и следствие, когато има влязло в сила съдебно решение, акт на прокуратурата или следствието; или по съществото на висящи съдебни или досъдебни производства; частни взаимоотношения между граждани – например междусъседски или роднински конфликти и спорове; спорове между граждани и частни фирми, кооперации, банки и пр. Не се допускат до разглеждане също жалби и сигнали, които се отнасят до нарушения, извършени преди повече от две години или са анонимни.
Институцията омбудсман се счита за критерий за демократичното развитие на една държава. Присъствието в обществено-политическия живот на подобна институция е важно за защитата на правата на гражданите.
Структура
Външни препратки
