Населението на Канада рязко се увеличава след Втората световна война. За всеки трима канадци през 1945 г. има над 5 през 1966 г. През септември 1966 г. населението на Канада надхвърля 20 милиона. По-голямата част от този растеж идва от естествения прираст. Депресията от 1930-те и войната потиснала нормалното развитие на броя на браковете, но след 1945 г. канадците наваксват изгубеното. Демографският взрив продължил през 1950-те, като между 1951 и 1956 г. населението се увеличава с близо 15 %. Само веднъж в историята на Канада населението наброявало повече души – в десетилетието преди 1911 г., когато прериите били заселени. Без съмнение добрите икономически условия през 1950-те били предпоставка за увеличаване на населението, но причините за това могат да се намерят и в склонността на канадците да се женят рано, както и в увеличаването на броя на членовете в семейството. През 1957 г. раждаемостта достига 28‰, една от най-високите в света.
След бумът от 1957 г. темпът на растеж спада. Той продължава да спада, докато през 1966 г. не достига най-ниското си ниво за последните 25 години. Отчасти причината за това западане била ниската раждаемост по време на депресията и войната, но също така и промените в канадското общество. Младите хора удължили своето образование; все повече жени работели; двойките, които се оженили рано, си купували автомобили или къщи преди да създадат семейство; стандартът на живота се покачвал – всичко това намалило броя на членовете на канадското семейство. Изглеждало, че в Канада отново се очертава склонност към малки семейства.
Населението днес
Преброяването на населението на Канада през 2011 г. установява, че общият брой на жителите е 33 476 688 души, което е приблизително 0,5% от населението на света.[1][2] По приблизителна оценка населението към декември 2012 г. възлиза на около 35 милиона.[3]
Темпът на растеж е около 1% годишно. Раждаемостта за 2013 г. е 11‰, а смъртността – 7,4‰. Механичният прираст е 3,7‰, като около 6 души на 1000 жители са имигранти. Детската смъртност е 4,88‰.
