Едит Найо Марш е родена на 23 април 1895 г. в Крайстчърч, Нова Зеландия, в семейството на банковия чиновник Хенри Марш и Роуз Сийгър.[2] Когато е 7-годишна семейството се премества в Кашмир, предградие на Крайстчърч, в нова къща, където тя живее до края на живота си. В периода 1910 – 1913 г. учи в колежа „Сейнт Маргарет“, частно англиканско училище за момичета с англо-католическа насоченост, където активно се занимава с литература и драма. Там пише първата си малка училищна пиеса „Лунната принцеса“. В периода 1913 – 1919 г. следва рисуване в Училището по изкуства на Кентърбъри Колидж (сега Кентърбърийски университет) като студентка на непълно работно време, допълвайки доходите си с частни уроци. Там се сприятелява с художничките Евелин Пейдж и Оливия Спенсър Бауър, и е част от група състуденти, които се интересуват от новаторски артистични стилове и подходи. Докато следва, тя пише статии, стихотворения и разкази, които са публикувани в Christchurch Sun. В периода 1919 – 1920 г. се включва като актриса в театралната група на Алън Уилки за турнето им, а след завръщането си в Крайстчърч преподава в Училището за драма и танци, където през 1924 г. е поставена пиесата ѝ Little housebound. В следващите години тя продължава да рисува и да участва в изложби, но постепенно се отказва от сериозните си стремежи.[3][5]
През 1928 г. пътува до Англия, а пише статии за вестник „Крайстчърч Прес“. В Англия отсяда при семейство Роудс в Бъкингамшър и в Лондон. С Нели Роудс отварят магазин за интериорна декорация в Найтсбридж. Завръща се в Нова Зеландия през 1932 г., когато майка ѝ се разболява и умира по-късно същата година. В Англия завършва първия си ръкопис, който предава на литературния агент на Агата Кристи.[3][3][5]
Първият ѝ роман A Man Lay Dead (Човек лежи мъртъв) от поредицата „Инспектор Родерик Ален“ е издаден през 1934 г. В романа се разказва как богатият сър Хюбърт Хандесли прави оригинални партита за гостите си, като измисля форма на модерната игра, в която гост е избран тайно да извърши „убийство“ в тъмното и всички се събират, за да разкрият престъплението. Но когато в една игра се оказва истински труп с кама в гърба, всичките седем участника са заподозрени, а инспектор Родерик Ален трябва да разбере кой представя фалшиво алиби.[1][3]
Всичките ѝ криминални романи са в рамките на класическата форма на детективска история, оживена с висок стил, ерудирани препратки, реалистични характеристики и психология, финес и хумор, умело изтъкани сюжети и интригуващи персонажи. Емблематичният ѝ герой, красивият инспектор Родерик Ален, показва стандартната аристократична увереност и рационален скептицизъм към човешката природа, но не е ексцентричен като героите Еркюл Поаро или Питър Уимзи (на Дороти Сейърс). Някои от творбите ѝ използват театъра като наративен контекст – театрални постановки и актьори, други са свързани с актьори, често са ситуирани в обстановката в английско село или селска къща, или са свързани с Нова Зеландия. Приятелката на Ален (по-късно съпруга), художничка Агата Трой, се появява за първи път в романа ѝ „Талант за престъпление“ (1938), а в изграждането на нейния характер има известна доза автобиографичност. Някои от произведенията ѝ са екранизирани във филми и телевизионни сериали.[2][5]
В периода 1932 – 1948 г. животът ѝ е зависим от нейните отговорности към баща ѝ (починал през 1948 г.), въпреки че успява да пътува до Англия през 1937 – 1938 г. До края на живота си тя разделя времето си между продължителни посещения в Англия и къщата си в Кашмир, където пише.[2][5]
От 1941 г. отделя много от времето си да режисира театрални постановки в театрите в Крайстчърч, Дънидин, Окланд, Уелингтън и други градове на Австралия. Представя пиеси на Шекспир („Хамлет“, „Отело“, „Хенри V“) и Луиджи Пирандело („Шест лица търсят автор“). Работи с Драматичното дружество на Кентърбърийския университетски колеж, а през 1967 г. в Крайстчърч е открит театър на нейно име, където режисира първата постановка. Режисьорският ѝ стил, богат на въображение и педантичност, е базиран на театралния стил на Лондон и Стратфорд.[4][5]
Пише също няколко книги, свързани с любовта ѝ към театъра и рисуването, а през 1966 г. е публикувана автобиографията ѝ „Черен бук и медена роса“, преработена по-късно през 1981 г.[1][2]
За своята литературна дейност е удостоена с различни отличия и награди. През 1948 г. получава отличието офицер от Ордена на Британската империя за заслуги във връзка с драмата и литературата в Нова Зеландия, а през 1966 г. отличието дейм-командор на Ордена на Британската империя за заслуги в изкуствата.[4] През 1962 г. получава почетна докторска степен от Университета в Кентърбъри. През 1978 г. получава наградата „Велик майстор“ за цялостно творчество за криминалните си произведения от Асоциацията на писателите на трилъри на Америка.[1][5]
Найо Марш никога не се омъжва и умира на 18 февруари 1982 г. в Крайстчърч.[2][3]
Къщата музей на Найо Марш
През 1985 г. къщата ѝ в Крайстчърч е обявена за национално наследство и е превърната в къща музей. През 1989 г. е удостоена с пощенска марка от Новозеландските пощи като част от поредица от новозеландски автори, а през 2015 г. датата на раждането ѝ е почетена от Google Doodle.[5]
_Ribbon.svg){kind=small}
