Надписът от Филипи или Пресияновият надпис е средновековенбългарскиепиграфски паметник от времето на канПресиян (836 – 852). До нас е достигнало само началото и краят на надписа, а също и незначителни откъслеци с по няколко букви. Те са издълбани върху две четвъртити плочи от едрозърнест мрамор. Двете плочи и фрагментите са открити при разкопките през 1923 – 1933 година на голямата християнска базилика във Филипи, Гърция, на 12 километра северно от Кавала. Сега плочите се намират в лапидариума на археологическия музей при разкопките.
История
Началото на надписа е видял и преписал французина отец Браконие през 1707 година. С течение на времето обаче той бил засипан и в 1923 година отново открит. Целият надпис е бил издълбан върху шест плочи, които са били част от стилобата на базиликата, т.е. покритата с плочи основа, откъдето се издигали колоните. Той е един от най-дългите прабългарски надписи.[1]
По недотам точния препис на отец Браконие, първата част на надписа е обнародвана няколко пъти от различни изследователи. За първи път двете части на надписа са публикувани цялостно през 1928 година от Франтишек Дворник в списанието на Френската археологическа школа в Атина (École Française d'Athènes). През 1931 година Йордан Иванов публикува паметника в своя труд „Български старини из Македония“, разглеждайки го като два отделни надписа.[2]
Надписът от Филипи е от групата на летописните надписи и дава сведения за похода на кавханИсбул в земите на смоляните.
Съдържание на надписа
На гръцки език:
„
Το]ν πολων Βου(λ)γα-
ρον [ο] εκ θεου αρχον ο Π-
ερσιανος απεστιλεν
Ι[σ]βουλον τον καυχανον δοσας αθτον φοσα-
τα κ(ε) τοω ητξιργου βοιλ-
αν κ(ε) τον κανα βοιλα κολοβρον κ(ε) ο καυχανοσ
επι τουσ Σμολεανους ο-
ν......Η [τησ] την αληθηναν γ-
υρευη, ο θ(εος) θεορι.κ(ε), η τησ ψ-
ευδετε, ο θ(εος) θεορι. Τουσ
Χριστηανους οι βουλγαρι-
σ πολα αγαθα επυισα[ν]
κ(ε) οι Χριστηανοι ελησμον-
ησαν, αλλα ο θ(εο)ς θεορι.